Времето е доста по-горещо от това, с което сме свикнали в Бостън. Аз май го усещам повече от другите, заради положението ми. Но тъй като сме по-високо в планината, вечер има хладни бризове. Боже, с какво нетърпение само ги очаквам!
Докторът ме уверява, че съм в изключително здраве и би трябвало да родя другия месец. А относно въпроса ти от последното писмо — не, не съм променила решението си да се откажа от бебето. Само ще ми напомня за Джаред, а аз искам да го забравя веднъж завинаги щом си замина оттук. Този майчински инстинкт, за който ми говориш, че трябва да изпитвам, просто го няма. Мразя това бебе точно колкото и Джаред. И не, той никога няма да узнае за бебето. Това е още една глътка удовлетворение, която ще получа.
За бога, колко коравосърдечно звучеше. Но и за това обвиняваше Джаред. Той я научи на омразата, която унищожи състраданието, което може би някога бе изпитвала.
Все още имам намерение да изпълня плана си, веднъж щом отново вляза във форма. Не съм напълняла много, така че няма да отнеме много време.
Джаред е тук в града, Ръсел откри къде живее и работи. Строи хотел в по-малко населената част от плажа в Уайкики. Очевидно продължава да си живее живота, без въобще да си спомня какво ми е причинил. Няма и най-малката представа, че съм тук. Не съм се появявала на обществени места откакто сме пристигнали. Флоранс и Ръсел излизат, но Джаред не познава Флоранс, а Ръсел ме увери, че стои далеч от него.
Това чакане и бездействие ме вбесява. Знаеш, че съм нетърпелива. Навлякох си тази беля, защото исках по-бързо да поема отговорността в свои ръце. Между другото, парите, които взех със себе си, са на сигурно в една местна банка.
Скоро пак ще ти пиша, татко. Разбира се, не очаквай пълни сведения за раждането на бебето. Дори няма да го погледна. По-добре е никой от нас да не знае как изглежда или от какъв пол е. Не го имам като мое дете. То е на Джаред и само негово. Лекарят ми каза, че хавайците обичали всякакви деца и вече е намерил добър дом за детето, така че не се тревожи.
Обичам те, татко, и се надявам да ми простиш, че се отказвам от внучето ти. Просто няма да го понеса, ако го задържа. Моля те да ме разбереш.
Баща й нямаше да хареса това писмо, както и останалите, които досега беше изпратила. Винаги звучеше толкова сурово. Беше й казал, че е студена. Джаред също. Може и да беше. Но поне бе силна. Не е лесно да си жена.
Корин запечата плика и влезе в къщата, Флоранс щеше да го пусне. Къщата беше толкова тиха. Дори неприветливата германска готвачка, която бяха наели, беше излязла някъде.
Корин усети досада, защото нямаше с кого да размени и дума и излезе да работи в градината. След около час каретата изтрополи по стръмния склон и Флоранс се появи с кошници, пълни с прясно месо и зеленчуци. Тя завари Корин да подрязва хибискуса, който образуваше ниска ограда около градината; зелените храсти бяха гъсти, с големи продълговати жълти и червени цветове.
Флоранс се намръщи.
— Не трябва да се препичаш така на слънцето, Корин.
Корин избърса с мръсна ръка потта от челото си.
— Нямаше какво друго да правя.
— Когато е така горещо, скъпа, трябва поне да работиш на сянка. Странно как не припадаш в тази жега. Хайде, ела сега, ще ти приготвя хладна вана.
Тя помогна на Корин да се изправи и да изкачи няколкото стъпала до терасата. Там имаше саксии с папрат, цветя висяха от покривната греда, други бяха наредени до мерилата на стълбата. До ъглите на къщата, отпред и отзад, бяха сложени малки палми.
Подобно изобилие от аромати и цветове правеха терасата приятно място за почивка.
— Почакай тук, Кори, докато ти приготвя ваната.
— Изобщо не знам защо те оставям така да ми прислужваш — оплака се Корин, но после изморено се усмихна. Но една баня ще ми се отрази чудесно. Гърбът отново ме измъчваше.
— Ако не знаех, щях да кажа, че си доста по-напреднала — отбеляза Флоранс, поглеждайки големия корем на Корин под широката хавайска туника, наречена муму.
— Не ставай смешна — Корин използваше този израз винаги щом някой се доближаваше до истината.
Флоранс поклати глава и влезе в къщата, а Корин тромаво се отпусна на един от плетените столове. Възможно е, мрачно си помисли тя, потупвайки корема си. Всъщност можеше да роди всеки момент. И въпреки че това идеше да сложи край на чакането й, не й се искаше да е така. Не й се искаше да обяснява на Флоранс какво се бе случило първия път, когато с Джаред бяха заедно, а предпочиташе да го запази за себе си.
Ветрец раздвижи растенията на терасата и донесе опияняваш аромат от градината. Корин вдъхна дълбоко от това ухание, но изведнъж отново се сгърчи от болка в кръста. Твърде много работих наведена, помисли си гневно тя. Трябваше да се сети по-рано. Вече дори не можеше да се грижи за градината, без детето да й причинява неудобство.