Това я вбеси. Бебето й причиняваше само неприятности от самото си зачеване. Корин се почувства смазана, искаше й се да си легне и никога повече да не става от леглото.
— Хайде, идвай, Кори — отвори Флоранс външната врата, — ваната е готова.
Корин с пъшкане понечи да се изправи, но не успя.
— Ще трябва да ми помогнеш. Вече дори не мога да стана от стола.
Флоранс се засмя и хвана Корин за ръката, за да я издърпа.
— Трудно ти е, напи, скъпа? Твърде жалко, че и той не е тук, за да ти помогне в това, в което и той е участвал.
— Ако сега беше тук, мисля, че с радост бих му прерязала гърлото.
— Е, сега. Двамата направихте това бебе. Ти искаше да се омъжиш за него, помниш ли?
— Не ми напомняй. Не знаех, че само ме използва, за да се добере до баща ми. И, по дяволите, въобще не трябваше да пуска онова съобщение преди да замине. Нито пък да ме изоставя с бебе.
— Стига, Корин, докторът те предупреди да не се ядосваш. А и тези неща вече сме ги говорили. Знаеш какво мисля по въпроса. Отмъщенията не носят нищо добро.
— Да, освен удовлетворение — каза упорито Корин, след което внезапно се преви от болка.
— Какво ти е? — попита Флоранс, а кафявите й очи се разшириха. — О, Боже, не идва преждевременно, нали?
— Не — отвърна Корин, след като спазмът отмина. — Боя се, че е навреме. Беше права — напреднала съм.
— Знаех си, че е имало нещо преди сватбата, което криеш от мен. Нищо чудно, че избързахте толкова.
— Флоранс, моля те! — изстена Корин. — Ще ти го обясня по-късно. Сега ме заведи да легна, защото гърбът много ме боли.
— Добре, скъпа, ще те придружа до стаята и ще отида да доведа доктора.
— Не — изплака Корин. — Не можеш да ме оставиш сама.
— Добре, Кори, добре — произнесе Флоранс утешително. — И без това имаме доста време. Когато готвачката се върне, ще я изпратя за лекаря.
Осемнайсет часа по-късно Корин изпадна в някакво странно състояние. Все още добре помнеше ужасната болка, пронизала цялото й тяло. Сега, когато всичко беше свършило, й се искаше само да поспи. Но този ужасен плач нямаше да й позволи.
— Ето, мисис Драйтън.
Корин остана със затворени очи. Знаеше, че д-р Брайсън говори на нея, защото беше взела името на Ръсел за пред хората. Все пак живееха в една къща. Защо докторът просто не я оставеше на мира? През последните няколко часа непрекъснато я беше тормозил, повтаряше й, че е най-лошата пациентка, която е имал. Беше шокиран от езика й, защото тя кълнеше Джаред без да подбира изразите, които като дете беше чула в корабостроителницата. Всеки път, когато болката я пронижеше изричаше името на Джаред. Единственото й желание беше той да е тук и да чуе клетвите й.
— Мисис Драйтън, моля ви.
Тя отвори очи.
— Не може ли най-после да ме оставите на мира? Искам да спя.
— Още не сме свършили.
— Но аз — да.
Д-р Брайсън въздъхна. Беше дребен човечец, към петдесетте, с пооредяла коса и големи очила, които непрекъснато се плъзгаха надолу по дългия му нос. Той наистина започваше да губи търпение.
— Сега трябва да срежа пъпната връв. Ще трябва да подържите бебето си за момент.
— Не.
— Вие сте най-инатливата млада дама, която някога съм виждал — смъмри я той. — А сега бъдете малко по-разумна.
— Нека Флоранс да го подържи — каза упорито Корин, като се мъчеше да не поглежда към плачещото бебе. — Знаете, че не искам да го виждам. Предупредих ви.
— Прислужницата ви отиде за чиста вода.
— Ами почакайте, докато се върне.
— Да не искате да се получи някоя инфекция? — запита я той рязко. — Сега подръжте детето си!
Повече не я остави да отказва, а направо остави бебето в ръцете й. Корин бързо се извърна, за да не го види. Не искаше да има никакъв спомен от него.
— Ще побързате ли? — злобно го запита Корин, когато детето продължи да плаче. Но ревът му се усили, когато пъпната връв беше отрязана. Д-р Брайсън се усмихна.
— Отпуснете се, мисис Драйтън.
— Наранихте ли го?
— Не.
— Тогава го махнете оттук.
— Не още. Не сме свършили с вас. Сега напъвайте — каза той и й натисна корема.
Плацентата излезе от нея без всякакво усилие. Бебето продължаваше да плаче.
— Сега ще изнесете ли бебето оттук? — помоли тя.
— Трябва да изчакаме водата и да измия кръвта от малкото човече.
— Кръв! — зяпна тя и рязко се обърна към бебето.
— Това не е неговата кръв, мисис Драйтън — увери я докторът. — Той е хубаво здраво момченце.