Плачът ставаше все по-силен, кънтеше в главата й.
— Флоранс — извика отчаяно Корин. — Накарай го да спре.
Никакъв отговор, а ревът продължаваше. Корин се намръщи. Не, не биваше повече да го вижда. Трябва да го изтръгне от съзнанието си.
— О, бебе, спри! Моля те, спри!
Корин едва възпираше сълзите си. Бавно стана от леглото. Болеше я цялото тяло. Искаше само да се увери, че нищо му няма и после щеше да заспи.
Бебето беше в празната стая до нейната. При него нямаше никой. То лежеше по средата на леглото, заобиколено с възглавници от всички страни.
Корин го погледна. Наистина изглеждаше по-добре сега, след като го изкъпаха. Но беше моравочервено от толкова плач.
— Шшт — каза нежно Корин и докосна мъхестата му черна косичка. — Трябва да спреш, чуваш ли?
Но не се получи. Разтвори пелената, за да види дали нещо не му убива, но нямаше нищо. Вдигна го като се опита да го успокои, но то продължаваше да пищи. Отново го сложи на леглото и легна до него. Накрая се предаде — отвори нощницата си и нежно го притегли към себе си. Когато бузата му докосна гърдата й, то се размърда и се успокои едва когато малката му устица стисна зърното й. След малко дишането му се нормализира и то се отпусна и заспа.
Корин вече не можеше да сдържа сълзите си.
— О, Боже, не! — изхлипа тя, а сърцето й се раздираше от болка. — Защо ми причиняваш това!
След малко Флоранс надникна в стаята и видя майка и син, заспали блажено един до друг. Тя се усмихна и тихо затвори вратата.
Глава деветнадесета
Корин критично се оглеждаше в голямото огледало с махагонова рамка. Роклята й беше небесносиня с бяла дантела по края — доста строга, но стилна. В ръцете си държеше син слънчобран. Косата й бе стегнато изтеглена от двете страни, а отзад свита на кок, с къдрав бретон над челото и слепоочията. Тази прическа беше за по-къси коси, не за нейните гъсти дълги къдрици, но тя не искаше и да чуе за подстригване.
Корин се сдоби с напълно нов гардероб. Повече никакви туники. Трябваше да създаде впечатлението, че току-що е пристигнала от континента, но не можеше да го направи с местни дрехи.
— Изглеждаш прекрасно, скъпа — отбеляза Флоранс, като влезе в стаята с кошница току-що откъснати цветя. — Но защо пробваш тези нови рокли?
Корин пренебрегна въпроса и се обърна, за да се огледа от всички страни в огледалото.
— Успях, Флоранс — усмихна се радостно тя. — След два месеца на упражнения отново си възвърнах фигурата. Новите рокли са направени по старите и ми прилягат идеално.
— Не са ти много стегнати на бюста, нали?
— Не, но би трябвало — Корин се намръщи объркана.
— За това можеш да благодариш на мен. Казах на шивачката малко да увеличи тази част. Добре е, че се сетих, нали? — изкикоти се Флоранс.
Корин не можа да не се засмее.
— Отново поемаш нещата в свои ръце, а? Като онзи номер, който ти и д-р Брайсън ми изиграхте?
— Не го отричам.
— О, Флоранс, какво ли щях да нравя без теб?
Корин прегърна старата си приятелка, нещо, което рядко правеше.
— Със сигурност нямаше да се справяш толкова добре.
Корин се засмя.
— Знаеш ли, само увеличената ми гръдна обиколка и два малки белега ми останаха от това, което преживях. Благодарих ли ти за това, че настояваше да си мажа кожата с кокосово масло, за да не се отпусне? Само два белега!
— Е, това не е единственото, което можеш да направиш — каза тихо Флоранс.
— Разбира се, никога няма да мога да ти се отблагодаря за това.
Двете жени се погледнаха в очите и се разбраха — бездетната и младата майка.
И двете едновременно чуха плача.
— Искаш ли да отида? — предложи Флоранс.
— Не — усмихна се Корин. — Обзалагам се, помислила си си, че когато реших да го задържа, ти ще трябва да се грижиш за него през цялото време. Да, можеш да помагаш, но аз самата много му се радвам, за да ти прехвърля напълно грижите около него.
— Не ти подхожда — измърмори Флоранс. — Майка ти никога не се занимаваше с теб, освен ако трябваше да те покаже на приятелите си. Жена с твоето възпитание трябва да има прислужничка, която да се грижи за смяната на пелените, къпането и храненето.
— Аз не съм като майка ми — отвърна Корин. — Изглежда тези нещица ми харесаха. Какво да направя като не мога да му се наситя?
Флоранс се засмя.
— Предполагам — нищо. Но все пак мисля, че не ти подхожда.
— Просто ревнуваш, а не трябва, защото и двете го обичаме еднакво. Ела, ще отидем заедно. Той и без това обича да му се обръща внимание.