И двете отидоха в стаята до тази на Корин, която беше превърната в детска. През отворения прозорец сутрешното слънце падаше върху пода, застлан с рогозка. Лек бриз раздвижи висящите дървени птици, закачени над плетеното бебешко кошче. Бебето спираше да плаче, замаяно от движението им.
Корин се усмихна на Майкъл Самуел Бъркет.
— Направо е очарован от тези птици, които купи от антиквариата. Вече започва да забелязва разни неща.
— Лекарят ти каза, че нищо му няма на очите — отвърна Флоранс и също се усмихна на Майкъл, който се беше извърнал по посока на гласовете им. — Отначало бебетата не виждат толкова добре. И се радвам, че очите му се промениха от онова мрачно синьо към жълто-зелено, като твоите. Боже, ще стане такъв чаровник, когато порасне, също като своя…
— Не — отряза я Корин. — Въобще няма да е като него!
— Както кажеш, скъпа.
— Да — решително отвърна Корин. — Майкъл ще е специален. Знам го.
— Добре, но точно сега този специален мъж има нужда от смяна.
— Д-р Брайсън остави ли още от онзи мехлем за обрива му от жегата?
— Не, но каза, че днес ще мине да донесе. Няма защо да се тревожиш толкова. Обривът въобще не дразни Майкъл.
— Да, но не ми харесва. Може би трябва да сложа един вентилатор на тавана.
— Твърде много се притесняваш, Кори — смъмри я Флоранс. — Майкъл е роден в този климат. Тежката горещина вероятно не го притеснява и наполовина, колкото нас с теб. Погледни го. По здрав не може и да бъде.
— Знам — отвърна Корин и го вдигна от кошчето.
Усмихна се на закръгленото му мъничко личице и цялата любов на земята се отрази в очите й. Той беше малкото й ангелче. Тя още потръпваше при мисълта колко близко е била да се откаже от него. Никога нямаше да си прости за ужасните мисли, които й минаваха през главата, докато го месеше. Единственото й обяснение беше, че вероятно тогава не е била в ред.
Майкъл не беше вече син на Джаред, щом го беше изоставил така. Беше неин син и само неин. Не си представяше, че някой може да бъде толкова важен за нея.
— Гладен ли си, съкровище? — засуети се около него Корин. — Предполагам, че трябва пак да те нахраня преди да и изляза. Така ще спиш целия следобед и няма да ти липсвам.
— Ще излизаш? — Флоранс повдигна вежда.
Корин седна на тапицирания люлеещ се стол до прозореца и отвори роклята си, за да накърми Майкъл.
— Вече е време, Флоранс. Ръсел ми каза, че днес към обяд пристигна един кораб. Ще отидем на пристанището с част от багажа ми, а след това до Кралския хотел, все едно, че току-що съм пристигнала от континента. Там ще наема стая като мисис Джаред Бъркет.
Флоранс поклати глава.
— Значи все пак ще го направиш? Надявах се да си забранила.
— Само защото сърцето ми се е размекнало не означава, че съм забравила защо съм дошла дотук. Нито за момент не съм забравяла.
Флоранс беше започнала да съчувства на Корин щом разбра за изнасилването. Но след това имаше достатъчно време да го обмисли и смяташе, че да се живее добре сама, съвсем не е лоша идея.
— Майкъл е достатъчно голям, за да пътува, Кори. Защо вместо това не се върнем вкъщи? — предложи тя. — Баща ти умира от желание да види внука си.
— Знам, но той може да почака още няколко месеца. Няма да се върна в къщи, докато не си отмъстя.
— По дяволите! Корин, ще си навлечеш някоя беля като се подиграваш с този мъж.
Корин остана изненадана.
— Не ти е присъщо да използваш подобен език — забеляза тя.
— Човек свиква, когато живее с теб — сопнато отвърна Флоранс. Никога няма да разбера защо баща ти те пускаше да се мотаеш из корабостроителницата като дете. Някои от думите, които си попила…
— Той се радваше, че проявявам интерес.
— Който не трая дълго, но те превърна в най-невъзпитаната дама, Корин Бъроуз.
— Корин Бъркет — напомни тя на гувернантката си. — А и аз не ругая постоянно, случва се само когато се ядосам.
— Което значи през повечето време.
— Кажи сега, била ли съм неразбрана през последните два месеца? — запита Корин с усмивка.
— Не, но ще станеш, веднъж щом се натъкнеш отново на него!
— Няма. Не е нужно да виждам Джаред, за да го направя за посмешище. Всъщност може и въобще да не се срещнем, което ще е най-добре. Но дори и да стане, защо пък да изпускам нервите си? Не може да направи нищо, за да ме спре. Не може да се преструва на обиден съпруг, не и когато ме е изоставил. Този път козът е в мен!
— Това не ми харесва, Кори — предупреди я Флоранс. — Доста добре ме заблуди с чара си, а теб дори повече. Изглежда забравяш колко е безскрупулен.
— Спри да ме разубеждаваш, Флоранс — каза твърдо Корин, а зелените й очи бяха строги. — Нищо не се е променило. Няма да си отида вкъщи, докато не свърша това, за което съм дошла.