— Ами Майкъл? — сърдито попита Флоранс. — Да не смяташ да го криеш в задушната хотелска къща, докато се размотаваш из града?
— Разбира се, че не. Ти и бебето ще останете тук. Само ще се запиша в хотела, защото е обществено място. Ще прекарвам повечето си време тук, въпреки че никой няма да знае.
— Ами ако Джаред те проследи дотук и открие Майкъл? Тогава какво ще правим?
Корин се намръщи.
— По-вероятно е това да не се случи, Флоранс. А в противен случай разрешението е просто. Ще кажем, че Майкъл е твой син, и че живееш тук на хълмовете Пънчбоул, защото е по-хладно, а ти не можеш да свикнеш с жегата.
— Но аз дори не съм омъжена! — ахна Флоранс.
— А кой може да каже дали скоро не си овдовяла, мисис Мерил?
И че Майкъл не е бил роден в Бостън, преди да заминем? Все пак нали току-що сме пристигнали? Може да кажем, че Майкъл е с месец по-голям, отколкото е в действителност.
— Правиш нещата доста объркани, Кори. Защо да лъжем за възрастта му?
— За да не може Джаред да заподозре нещо, ако случайно открие Майкъл. Тук единствено д-р Брайсън знае, че аз родих Майкъл на четиринайсти юни. Но той ме познава като мисис Драйтън. Едва ли знае Джаред, още по-малко би ме свързал с мисис Джаред Бъркет, която съвсем скоро ще стане прочута.
— Знаеш, че не мога да лъжа, Кори. Никога не съм звучала убедително.
— Вероятно и няма да ти се наложи да лъжеш. Ще бъда внимателна, когато идвам или си тръгвам оттук. Но дори и Джаред да ме проследи дотук, няма да го пускаме вътре. Така че няма защо да се тревожиш.
— Ти така казваш — отвърна Флоранс. — Но това въобще не ме успокоява.
Глава двадесета
Джаред се облегна на стеблото на висока кокосова палма и се загледа в океана, във вълните, които се разбиваха в брега на Уайкики. Зад гърба му беше хотелът, който строеше. Джаред беше едновременно горд, че допринася за разширяването на острова, но и тъжен. Приключваше стария начин на живот.
— Работата върви добре, нали, Ялека?
Джаред погледна към Леонака, който седеше разкрачено на една пейка под палмите, разрязваше манго и пъхаше големи резени от сочния плод в устата си. Леонака Наехе беше потомък на Лиемоми Наехе, както и Джаред. Но Лео беше истински хаваец, едва преди едно поколение в рода му бе влязъл чужденец — баща му се бе оженил за японка. Изглеждаше като истински хаваец — тъмнокож гигант, по-висок и от Джаред, с катраненочерна коса и черни очи.
Бяха израснали заедно на южния бряг, ходеха заедно на училище, а сега и работеха заедно. Лео беше най-довереният човек на Джаред, най-близкият му приятел и далечен братовчед.
— Да, нещата вървят добре — усмихна се Джаред. — Не знам защо въобще идвам тук, ти се справяш отлично.
— Добър началник няма нужда работи — подразни го Лео на местния диалект, въпреки че перфектно говореше английски. — Той лежи на слънце цял ден, без тревожи за нищо.
— Да не предлагаш да се пенсионирам преди да навърша трийсет?
— И без теб се справяме, шефе. По-добре се наслаждавай на живота, докато си млад.
— Много ти благодаря, Лео. Приятно е да знаеш, че си необходим.
И двамата се засмяха. Леонака внезапно смени изражението си.
— Виж кой ти идва на посещение — каза сериозно Лео, кимвайки към хотела. — Трябва да е нещо доста важно, за да дойде чичо ти чак дотук от форт стрийт.
Джаред проследи погледа на Лео. Едмънд Бъркет крачеше решително към тях.
— Досещам се защо е дошъл.
— И аз — намръщи се Леонака. — Сам исках да говоря с теб за това, но след като не повдигна темата, не посмях да те питам. Предполагам, че чичо ти има повече кураж.
— Искаш да кажеш дързост — отвърна студено Джаред.
Едмънд се приближи до тях запъхтян, от челото му изобилно се стичаше пот. Трудното вървене по пясъка го беше изтощило. Той се строполи на другия край на пейката до Леонака и започна да си вее с шапка.
— Ще накарам хората да се връщат на работа — каза Леонака и се отдалечи.
— През последните две седмици непрекъснато ти изпращам съобщения, Джаред — започна Едмънд, забравяйки добрия тон. — Защо не им обръщаш внимание?
— Бях зает.
— Толкова зает, че не можеш да ми отделиш няколко минути?
— Да. Съжалявам, че си дошъл чак дотук за нищо, защото и сега не мога да ти обърна внимание. Имам доста работа.
Едмънд се нервира.
— Не се преструвай, че не знаеш защо съм тук. Настоявам да ми кажеш какво смяташ да правиш със съпругата си!
— Нищо — спокойно отвърна Джаред. — Има ли нещо друго, за което искаше да говорим?
Едмънд недоверчиво го погледна.