— Нищо? Нищо?
— Отлично си ме разбрал, чичо — саркастично произнесе Джаред.
Едмънд се намръщи.
— Може би не знаеш какви ги върши тя.
— Не, чичо. Мога да ти назова всеки от любовниците, с които е била през шестте седмици след пристигането си. Знам точно не само какво прави, но и защо го прави.
— За бога, Джаред! Защо я оставяш да парадира с изневерите си. Не те ли дразни това?
— Ако имаш предвид това, че е курва — не, не ме дразни. Няма да ми е съпруга за много дълго. Вероятно ще ми поиска развод, когато се измори от играта си и се прибере вкъщи.
— Нищо не разбирам — поклати глава Едмънд. — Нямаше дори благоприличието да ме известиш, че си се оженил.
— Както казах, няма да е задълго.
— Трябваше да науча от хората, а и това не беше единственото, което ми казаха — продължи Едмънд, сякаш въобще не беше прекъсван. — Не можах да повярвам. Срещнах се с нея, за да настоявам да спре да се представя като мисис Джаред Бъркет.
— Видял си Корин? — прояви интерес Джаред.
— Да, видях я — отвърна с отвращение той. — Проститутка! С нацапотено лице. Дори след като разбра кой съм и ми показа брачното свидетелство имаше безочието да ме задява. Защо, та аз мога да й бъда баща, като оставим настрани факта, че съм ти и чичо. Как си могъл да се ожениш за такова същество?
Очите на Джаред станаха тъмносиви.
— Не е важно защо съм се оженил за нея.
— Може би не ти пука, че името ти се разнася из града, но аз също съм Бъркет, както и сестра ти. Мислил ли си как ще се чувства Малиа като разбере, че има проститутка за снаха? Целият проклет остров знае за това. Трябва да я спреш!
— Откога си толкова загрижен за Малиа? — запита Джаред с леден тон.
— Знам как ще се почувства, когато това достигне до нея.
Слава богу, че сега е в провинцията. Може и да не иска да дойде тук, щом чуе за това.
— Достатъчно! — гневно изсъска Джаред.
— Тогава направи нещо! Белята е сторена, но защо трябва да продължава? Политическите проблеми на острова скоро ще достигнат връхната си точка. Може да има и революция. Това поне ще накара хората да забравят за жена ти.
— Казах ти да не ми говориш за революция. Знаеш, че съм против свалянето на царицата.
— Искам само да ти кажа, че скандалната ти жена няма да е за дълго на върха на езиците, ако веднага си замине.
— Какво предлагаш? Да я транспортирам вкъщи независимо дали иска или не?
— Да. Ако трябва й плати, за да си тръгне. Аз дори ще ти помогна, ако цената й е твърда висока за теб.
— Тя е по-богата и от двама ни, чичо — отвърна Джаред, като внимателно наблюдаваше реакцията на Едмънд.
Той остана изненадан, но не и разубеден.
— По дяволите, Джаред, трябва да измислиш нещо! Оставяш тази жена да те прави за посмешище и да петни името ни!
— Добре, чичо — въздъхна Джаред и се извърна към брега, където се извисяваше подобният на замък Кралски хотел, в който беше отседнала Корин. — Ще имам грижата.
Това беше вторият му разговор за Корин след неочакваното й пристигане. Първият беше с Даяна, жената, за която трябваше да се ожени. Тя знаеше користолюбивите му подбуди за този брак. Странно, но Даяна го обвини, че ревнува, което беше абсурдно. Не го беше грижа за Корин, нима Даяна не виждаше?
— Ще се справиш с това по-скоро, нали?
— Да — каза Джаред, извивката на устните му издаваше решителност.
Глава двадесет и първа
Корин беше отегчена. Непрекъснатото преструване, дългите пътувания от хълмовете Пънчбоул до Уайкики и обратно я правеше раздразнителна. Тази игра я откъсваше от Майкъл и вече я намразваше.
Да, беше време да се връщат вкъщи. Авантюрата не се получи. Само Джаред да беше реагирал по някакъв начин, да й беше показал, че поведението й има някакъв ефект върху него, щеше да почувства, че е постигнала нещо. Но дори не го беше виждала. Може би въобще не му пукаше какво си мислят хората.
— Мисля, че островът ще ми липсва, Ръсел — отбеляза Корин, докато си наливаше още китайски чай в малката чашка. — Трябва да призная, че е приятно да е лято през цялата година и да ядеш плодове, когато си поискаш.
Седяха в един ресторант в Чайнатаун, доста населен квартал от Хонолулу, недалеч от хълмовете Пънчбоул. Беше доста екзотично преживяване да опиташ от китайската кухня. Продължаваха да им носят ястия, седем вкусни блюда, достатъчни да нахранят десетима гладници. Корин беше ужасена от това разхищение, но искаше да опита от всичките специалитети.
— Значи най-накрая реши да се предадеш и да се върнеш вкъщи? — попита Ръсел.
— Да. Трябва да отведа Майкъл оттук, преди да се е приспособил твърде много към топлия климат, иначе ще има трудности в Бостън.