— Какво ти става, Корин? Забавно ти е да се правиш на курва, но не ти харесва да те наричат така, нали?
С голямо усилие Корин промени маниера си.
— Не ме притеснява, Джаред. А теб? Не ти ли харесва да се говори, че жена ти е курва?
— Достатъчно, Корин.
— Срам ли те е, Джаред? Кажи ми как се почувства. Дали е било така, както аз се почувствах, когато пусна онова съобщение във вестника? Засрамен, а, Джаред? Като глупак, а?
— Значи поведението ти тук е напълно умишлено?
— Да, мръснико! — изсъска тя, като остави гневът й да се излее. — Ти не си единственият, който разбира от отмъщения.
Джаред замислено наведе глава към масата.
— Е, не смяташ ли, че вече си разчистихме сметките? Погодих ти лош номер, но ти си го върна.
— Дали сме се разплатили, или не, е спорно. В Бостън не можех дори да излизам от къщи от срам. Но виждам, че ти нямаш този проблем. Може би не ти пука за общественото мнение?
— Интересува ме, Корин.
— Е, благодаря ти за това удовлетворение — каза студено тя.
— Не ме остави да довърша. Интересува ме, но не го оставям да ми влияе. Но след като за теб общественото мнение е толкова важно, как така се компрометираш тук, за да ми го върнеш?
— Не ме интересува какво мислят тези хора — отвърна тя. — Не живея тук, а и слуховете едва ли ще стигнат до Бостън.
— Вече ги виждам как са стигнали — подразни я той.
— Ако целиш безкрайна битка, ще съм ти много признателна — погледна го тя кръвнишки.
Раменете на Джаред се отпуснаха.
— Напротив, искам всичко да свърши. Достатъчно бели направи, Корин. Искам да го пишеш разплатено и да си отидеш вкъщи.
— Ти искаш? — засмя се тя иронично. — Въобще не ми пука какво искаш ти, Джаред. Може да не искам да си тръгвам още. Може би започва да ми харесва тук. Все пак си прекарвах чудесно.
— Проституирайки? — запита той презрително.
— Да — ухили се тя. — Ти ми показа какво удоволствие е любовта. Но аз разбрах, че с всеки мъж става.
Очите на Джаред станаха стоманеносиви.
— Ти ще си заминеш оттук, Корин, дори и ако трябва да…
Тя вбесена стана.
— Не смей да ме заплашваш! С това, което направи, загуби всякакви права върху мен. Никога не съм ти причинявала зло, Джаред, така че нямаш право да искаш нищо от мен.
Джаред гледаше към отдалечаващата й се фигура, с нарастваща убийствена ярост. Защо правеше всичко това? Наистина ли щеше да остане тук?
След няколко минути реши да проследи нея и постоянния й любовник. Другите мъже бяха само за една нощ, а Ръсел продължаваше да бъде се нея. Джаред се чудеше как въобще Драйтън дели Корин с останалите мъже. Какъв ли трябва да е мъжът, който може да обича една проститутка?
Каретата на Джаред следваше тяхната. Тъкмо щеше да ги изпревари, когато те го изненадаха и завиха към Пънчбоул, вместо към Уайкики, където се намираше хотелът на Корин. Джаред намали и продължи да ги следва на известна дистанция. Спряха на хълм, който гледаше към града, и той видя Корин и Ръсел да влизат в една къща.
Зачака. Чудеше се на кого ли са на гости. Но когато минутите станаха часове, всичко му се изясни. Сега вече знаеше къде беше отседнал Драйтън. Значи Корин не само парадираше с връзките си публично, но и им се наслаждаваше по-интимно.
Към полунощ Джаред видя как светлините на къщата угаснаха. Не знаеше защо бе чакал толкова дълго, надявайки се, че те ще си тръгнат. Защо, по дяволите, му се искаше да влезе там и да убие Драйтън? На Джерад не му пукаше с кого спи Корин. Дали това го вбесяваше единствено защото тя носеше името му?
Върна се в града с една натрапчива мисъл в главата — Корин трябваше да напусне Хавай. Той нямаше повече да я търси, тя сама Щеше да дойде при него. И когато това канеше, той знаеше точно какво да направи.
Глава двадесет и втора
Корин се събуди с раздиращо главоболие. Дъждът вливаше в стаята й през отворения прозорец. Тя скочи от леглото и се втурна към стаята на Майкъл. Но там прозорците бяха затворени, явно Флоранс се бе погрижила.
Майкъл все още спеше, така че тя затвори тихо вратата и лениво се върна в стаята си. Затвори прозорците, после притисна длани към слепоочията си и се намръщи от пулсиращата болка в главата.
Малко сън и много разстройващи мисли — затова я болеше главата. Защо позволи срещата й с Джаред да я изнерви толкова?
Беше забравила колко е елегантен. Почти през цялата нощ лежа будна и си спомня за милувките му, за брачната им нощ, за огромното удоволствие, което й беше дал. Най-страшното обаче беше, че ако миналата нощ той беше влязъл в стаята й, тя знаеше, че няма да се възпротиви.