Флоранс почука на вратата и подаде глава.
— Станала си? Добре.
Влезе в стаята, без да чака покана.
— Исках да си поговорим преди Майкъл да се е събудил и да е заангажирал цялото ти внимание.
— Да, кажи.
— Може би ще ми кажеш какво се е случило между теб и Ръсел миналата вечер?
— Какво имаш предвид?
— Много добре знаеш. Прибрахте се и си отидохте по стаите, без и дума да обелите. Карали ли сте се?
— Не съм съвсем сигурна — вдигна рамене Корин. — Срещнахме Джаред.
Флоранс се намръщи и си пое дълбоко дъх.
— И?
— За да бъда искрена, не беше много приятно. Джаред и Ръсел за малко не се сбиха. Убедих Ръсел да отстъпи.
— Е, и по-нататък — каза нетърпеливо Флоранс. — Ти и съпругът ти карахте ли се?
— Да, и боя се, че изпуснах нервите си.
— Знаех, че така ще стане.
— Е, как би трябвало да се отнеса към Джаред след всичко, което ми стори? А снощи дори ме нарече курва.
— Ти какво очакваш, скъпа? Съзнателно накара всички да си мислят, че си… — Флоранс заекна и цялата почервеня — … неморална жена — компромисно изрече тя. — Да не смяташ, че и той няма да си го помисли?
— Досега не се бях замисляла какво ще е мнението му за мен, а само за това, че той ще се засрами от хорските приказки — призна Корин с угрижен поглед.
— Това те притеснява, нали?
Корин упорито вдигна брадичка.
— Защо пък? Повече никога няма да го видя, така че мнението му не е важно. Съвестта ми е чиста, а това е по-важното.
— Тогава защо изпусна нервите си? — настоя Флоранс с проницателен пламък в очите.
Корин хапеше устни.
— Сигурно ме е изненадал и засегнал със заядливостта си. Няма никакво право да ме укорява след всичко, което сам направи. Исках само да си разчистя сметките с него. Той започна всичко. Използва ме за отмъщението си, а после почувствах срама затова, че ме изостави. Подлецът ме подценява, ако си мисли, че ще го оставя да се измъкне.
— Отново изпускаш нервите си, Кори — предупреди я Флоранс. — Ако не снижиш тон, ще събудиш Майкъл.
— О, Джаред толкова ме вбесява — каза тя с раздразнение. — Имаше наглостта да настоява, че сме квит и да си замина. Не ме попита, а ми нареди! Не каза и една дума за извинение за това, което направи.
— Е, надявам се, казала си му, че заминаваш — отвърна Флоранс.
— Не — сопна се Корин. — Няма да му дам това успокоение. Казах му, че тук ми харесва.
— Кори, не смяташ ли, че е достатъчно?
— Знам — отвърна тя с унил глас. — Вече реших, че ще си заминем. Всъщност още днес ще се отпиша от хотела и ще изтегля парите си от банката. Бях твърде ядосана, за да го кажа на Джаред. Нека докато чакаме кораба, се чувства още неудобно.
— Слава богу, че най-накрая си се вразумила — отдъхна си Флоранс.
Корин се усмихна.
— И без това се изморих от цялата история, не мога повече да се преструвам — призна си тя накрая. — Непрекъснато се натъквам на мъжете, които съм водила в хотелския апартамент и те настояват да изпълня обещанията си. Не мога вечно да ги отблъсквам.
— Господ ми е свидетел, планът ти беше доста опасен. Можеше да попаднеш на някой страстен немирник, който не иска да чака. Тогава какво щеше да правиш?
— Щях да викам за помощ, какво друго — засмя се Корин, а после добави. — Въобще не се боях, Флоранс. Всичко минаваше гладко. Размотавах се из фоайето на хотела с джентълмена за деня, после го водех в стаята си и го напивах с вино, отбягвах опитите му да ме докосва и непрекъснато се извинявах. Обещавах му, че следващия път ще му доставя огромно удоволствие. Беше толкова лесно. Всеки мъж си тръгваше с усмивка на очакване и човек би помислил, че е получил каквото е искал. Мъжете са си мъже — нито един не би се признал за победен.
— Добре е, че си успяла да налучкаш верния път — строго й каза Флоранс.
— Е, да — самодоволно отвърна Корин. — Сега мога да се върна вкъщи. Надявам се само да избегна тези мъже, когато се отписвам от хотела днес. Наистина изчерпах извиненията си защо не мога да ги видя отново.
— Да дойда ли с теб?
— Не, трябва да гледаш Майкъл. Не искам никой да го вижда. Има доста от чертите на Джаред и не мога да поема риска някой да се досети за истината и да разпространи слух, че Джаред има син. Ако налетя на някой от измислените ми любовници, трябва да се моля извиненията да ме спасят отново.
— Вземи поне Ръсел със себе си — предложи Флоранс. — Така няма да си имаш проблеми.
— Ръсел ще ме остави пред хотела, а после го помолих да отиде и да провери за кораб. Сега, когато вече реших да заминем, искам да стане по-бързо. Ще се крия тук, докато отплаваме. Повече никакво размотаване. Не искам отново да се натъкна на Джаред. Веднъж беше достатъчно.