Флоранс внимателно наблюдаваше изражението на Корин.
— Той те плаши, нали?
— Когато е ядосан — да — с неохота призна тя. — И то защото е дяволски непредсказуем.
Флоранс я разбра много добре.
— Преди го подцени. Трябваше да го имаш предвид, когато реши да дойдеш тук. Не е лошо да се учиш от старите си грешки.
Корин се почуди. Дали наистина имаше причина да се страхува от Джаред? Тя си прошепна молитва — яростта на този мъж да не се разбушува, докато не отплават.
Младият хавайски прислужник в ярка риза на цветя и бели широки панталони извика една свободна карета и сложи нещата на Корин вътре. Той срамежливо отбягваше да поглежда към красивата дама, която нетърпеливо потропваше с крак. Знаеше коя е тя — та за нея говореше целият хотел! Но момчето не вярваше и на половината неща, които казваха за нея, тя, която винаги му се усмихваше, когато й помагаше.
Познаваше и съпруга й, видя го тази сутрин, когато дойде в хотела. Знаеше защо хубавата белокожа дама не се усмихва сега, защо от тъмнозелените й очи излизат искри. Защо точно той трябваше да е свободен във фоайето, когато шефът му нареди багажа й да бъде изнесен? Необяснимо защо се чувстваше лично отговорен за гнева й.
Корин седеше като вцепенена на края на седалката в закритата карета и кършеше ръце в скута си.
Беше напълно отчаяна.
Когато влезе във фоайето на хотела, препълнено днес заради дъжда, предизвика такъв смут, че жените отстъпваха от пътя й, като че ли беше заразна, а мъжете се опитваха да уловят погледа й. Беше се запътила към апартамента си, за да прибере вещите си, когато управителят на хотела й препречи пътя.
Преди да го помоли да приготви сметката й, той я уведоми, че апартаментът й вече не е на нейно разположение, че багажът й е приготвен и я чака, сметката платена и че тя вече не е добре дошла в Кралския хотел.
— И поради каква причина? — настоя тя.
Малодушният човек й обясни, че скандалното й поведение е дало основание за тази мярка.
Корин ни най-малко не очакваше да чуе подобен отговор.
— Съпругът ви ме заплаши, че ще ми извие врата, ако ви позволя да останете дори още един ден.
Корин гледаше изливащия се дъжд през прозореца на каретата, но замъглени от гняв, очите й не виждаха олюляващите се палми и натруфените къщи по улиците. Преди се наслаждаваше на изобилието от цветове, на уникалните градини пред всяка къща, на цветята и растенията по пътечките, терасите и висящите от покривите листа. Ярките цветове грееха навсякъде, но днес Корин не виждаше нищо.
Корин не забеляза, че бяха стигнали до центъра на Хонолулу, докато каретата не спря пред банката й — адресът, който беше дала на кочияша. Беше все още ядосана, когато се изправи пред един от банковите служители, подаде му книжката си и поиска да изтегли всичките си пари.
— Трябва да има някаква грешка, мисис Бъркет — каза й касиерът, напълно изненадан.
Беше я нарекъл мисис Бъркет. Откъде знаеше, че е омъжена? Сметката й беше открита на името на мис Корин Бъркет.
— Каква грешка? — попита тя с нарастваща тревога. — Дойдох да изтегля парите си.
Изражението на изненада у касиера се превърна във вцепенение.
— Парите ви вече не са при нас, мисис Бъркет. Бяха изтеглени тази сутрин.
— От кого? — настоя тя, въпреки че знаеше.
— Но как? От мистър Бъркет! — обясни й той.
Корин се опита да се контролира и с треперещ пръст посочи спестовната си книжка.
— Някъде тук да виждате името му? Как смеете да му давате парите ми?
— Но той е ваш съпруг — обясни спокойно мъжът.
— Откъде знаете това?
Бедният човечец започна да се поти.
— Нямах основание да се съмнявам в думите му. Тук доста добре познаваме мистър Бъркет. Той и чичо му имат кредитна компания на форт Стрийт.
— Въобще не ми пука какво има — избухна тя, без да я е грижа за вниманието, което привличаше. — Нямате никакво право да му давате парите ми!
— Ако той наистина не ви е съпруг, значи сме направили грешка и ще го съдим. Но ако мистър Бъркет е ваш съпруг, тогава вашите пари са и негови и той има право да ги изтегли.
Корин рязко се обърна и изхвърча от банката.
— Закарай ме обратно до Уайкики и бързо — изкрещя тя ма кочияша.
— До хотела, от който дойдохме ли?
— Не. Има един нов, който се строи на брега. Знаеш ли го?
— Разбира се, мис — ухили се той. — Мой братовчед работи там. Казва има много работа. Доста време преди хотелът завършен.
Тя не обърна внимание на приказките му, а побърза да се качи в каретата. Когато стигнаха там, вече беше късно следобед. Дъждът беше спрял и грееше слънце. Но пясъкът беше още мокър и Корин с мъка се добра до сградата.