— Трябва да си вземеш душ — прошепна тя нежно и прокара пръсти по потния му гръб.
Той само изсумтя и се отмести от нея. В стаята бе непоносима жега от следобедното слънце, което блестеше през отворения прозорец. Лек бриз подухваше навън. Трябваше да я занесе в някоя от празните стаи в другата част на къщата, където слънцето огряваше сутрин, а по това време ставаше прохладно.
Нанеки никога не питаше защо не я води в неговата стая, която се намираше точно срещу нейната. Там той не трябваше да отстоява желанието си за усамотение. Не искаше да изпада в ситуацията да моли жената да напусне леглото му, след като е свършил с нея. За него беше много по-лесно сам да се измъкне накрая.
След като Нанеки излезе, за да го остави да се изкъпе, Джаред се замисли дали желанието му за уединение няма нещо общо с онези ужасни сънища, от които понякога крещеше през нощта. Не можеше да сподели тези ясни спомени с никой.
Смяташе, че жените, които бе познавал, не го приемаха насериозно. Търсеше ги само, когато имаше нужда от тях и досега не се бе обвързвал с никоя. Внимаваше в избора си — никога с девствени и по-далеч от публичните домове. Вдовиците бяха първия му избор, след тях — дъщерите на познатите му, които получаваха онова, което си бяха поискали. Най-голямо удоволствие му доставяше да покаже на някоя жена, че не може да си играе с Джаред Бъркет. Смяташе се за щастливец, след като никоя жена досега не бе успяла да го впримчи. Знаеше какво може да направи любовта с един мъж, колко разрушителна може да бъде.
Може би един ден щеше да се ожени за Даяна Капан. Никога не бяха говорили за това, но Джаред знаеше, че тя чака него. Бяха приятели, не любовници, а и Джаред все се надяваше да намери жена с повече страст от Даяна. На двадесет и пет тя бе сладка, тиха и скромна, и досега не се бе влюбвала. Той бе сигурен в това и поради тази причина я приемаше като своя бъдеща съпруга.
Леонака, Джаред и Даяна растяха заедно като деца. Единствено двете момичета можеха да изкарат Джаред от мрачните му настроения. Но да се ожени за Даяна? Дали някога щеше да се реши? Беше като да се свърже със светица, а той не бе сигурен, че може да го понесе. Винаги я бе приемал като приятелка. Как щеше да се люби с нея? Но може би тя бе именно това, от което се нуждаеше? С Даяна поне нямаше да има съревнование, освен това със самия себе си.
Нанеки се върна в стаята.
— Водата е готова, сър.
Още беше в игриво настроение и той я попита.
— Ще дойдеш ли с мен?
Тя кимна и започна да го дърпа от леглото.
— За какво друго ти върна вкъщи толкова рано, Ялека? Никога не виждала теб по това време на деня, освен ние в провинцията?
Джаред стана и я шляпна отзад.
— След банята имаме да стягаме малко багаж.
Тя засия.
— Ние отиваме вкъщи?
— Да — ти. Дойде в Хонолулу уж за покупки, а остана три месеца. Как ще обясниш това, когато се върнеш?
— Акила знае. Тя щастлива, аз се грижа за теб.
— Малиа не знае — изсумтя Джаред.
— Малиа ми е приятелка. Тя няма мисли лошо за мен — укори го Нанеки.
— И все пак не искам тя да узнава — намръщи се Джаред. — Разбра ли?
Тя кимна, но все пак за пореден път го предупреди.
— Ти винаги глези Малиа. Ти не оставяш нея порасне.
Когато очите на Джаред станаха стоманеносиви, тя добави:
— Но аз разбира. Ела.
Настроението на Джаред се бе променило.
— Няма вече време за игри, Нанеки. Тръгваме рано сутринта. Трябва да се върна в Хонолулу до петък, защото в неделя заминавам за континента.
— Както, когато отиде колеж?
— Не, сега е по работа.
— Колко дълго останеш? Ще пропуснеш летните месеци в Сънсет?
— Да, но ще се опитам да се върна до Коледа.
Нанеки се опита да скрие разочарованието си.
— Това е след толкова време…
Джаред се приближи до нея и я целуна.
— Докато ме няма, трябва да си потърсиш нов съпруг. Ноелани има нужда от баща.
— Кога ти оженва? Не съм те видяла да тичаш към църквата.
— В някой от близките дни, може би.
— За мис Калан. Аз харесва нея. Аз нищо против поделя теб с нея.
Джаред въздъхна от раздразнение и я дръпна в банята.
— Помни какво ти казах. Започни да си търсиш съпруг.
Глава четвърта
Офисът на Нед Догърти се намираше в южната част на Бостън. Трудно можеше да се нарече офис — беше просто стая над една кръчма. В това малко пространство имаше едно разхвърляно бюро, два стола и шкаф с чекмеджета. Когато Джаред седна срещу червенокосия мъж, в главата му започнаха да се въртят разни мисли. Това, което очакваше да види, съвсем не отговаряше на действителността.
Преценяващият поглед на Нед веднага забеляза скъпия костюм на Джаред, излъчващата се от него сила и грубостта в острите му синьо-сиви очи. Той бе мъж, който винаги получава онова което иска и Нед се надяваше да спечели от това.