— Раф.
Името му, едва прошепнато в полумрака, го накара да настръхне.
— Буден ли си още?
— Да. — Неохотно извърна глава и я погледна. Тя се взираше в тавана, а профилът й му се стори красив и чист. Той си пое дълбоко въздух. — Искаш ли нещо?
Тя леко се поколеба, после Улф чу шумоленето на косата й по мечата кожа, когато поклати глава.
— Не, нищо.
Би трябвало да остави нещата така. Да я остави да си мисли каквото иска. В края на краищата това щеше да се окаже по-лесно за нея. Но Улф откри, че е неспособен просто да лежи на една педя от нея и да не предприема нищо.
Като си каза, че би направил това дори за жена, чието тяло е купил, той протегна ръка към нея. Изразът на лицето му бе тъжен, когато я взе в прегръдката си.
Тя веднага се сгуши до рамото му и намести крехкото си тяло до неговото. Пасваха си идеално. Улф затвори очи и наум прокле баща си. Само старецът да не беше такъв проклетник! Да не беше лъгал и мамил племето му! Да не беше постъпил така жестоко с майка му! Да не беше довел лейди Каролайн Симънс от Англия! Господи, да не беше правил всичко това!
— Какво има?
— Нищо — отвърна Улф твърде бързо. Усещаше погледа й върху себе си, но не обръщаше глава. — Защо питаш?
— Не знам. Изглеждаш ми… — Каролайн нямаше представа какво я прави толкова смела. Но всъщност всичко, което вършеше тази нощ, я изненадваше.
— Уморен съм, това е — обясни Улф. — Хайде, сега заспивай.
Но каквото и да твърдеше, той не успя да заспи дълго. Лежеше, прегърнал спящото й тяло, и се опитваше да не мисли.
Изглежда накрая бе задрямал, защото се събуди призори. Събуди се от еротичен сън и откри, че той не е само плод на въображението му. През нощта тя се бе въртяла в леглото и сега един дълъг бял крак с кожа като кадифе почиваше върху бедрото му на сантиметри от напрегнатата му мъжественост. Ръката си бе прехвърлила през кръста му, а бузата си бе притиснала до гръдта му. И той я желаеше силно.
Но вече бе отмъстил на баща си.
Ако я вземеше отново, това нямаше да има нищо общо с възмездието за страданията на майка му. Причината щеше да е в желанието, което изпитваше към Каролайн.
Битката в него бе кратка и изгубена още преди началото.
Ръката му проследи извивката на талията й и полегатия склон на бедрото й. Пръстите му се промъкнаха към женствеността й и откриха, че тя вече е топла и влажна. Може би сънуваше същия сън, от който той току-що се бе събудил.
Но не беше сън, когато тя повдигна крак и му освободи пътя до топлата пещера, когато простена чувствено и накара сърцето му да забие лудо.
— Боли ли те? — Все пак Улф бе стъпил здраво на земята.
— Не. — Думите й секнаха в мига, когато той пъхна пръст в нея. — Това, което правиш с мен, е…
— Какво? — Улф се обърна така, че да я вижда, без да маха ръката си.
— Прекрасно — отвърна тя. — Караш ме да се чувствам прекрасно.
Последните й думи бяха прошепнати до устните му, които се впиха в нейните. Тя разтвори уста и езикът му влезе в тихото пристанище и затанцува в същия ритъм, в който се движеше и пръстът му в нея.
Тялото й се стегна мигновено. Досега не беше срещал толкова отзивчива жена. Той вдигна глава и на меката златиста светлина се загледа в нея. Тя се носеше на вълните на екстаза. Беше доволен, че поне й доставя удоволствие. Че вижда как седефената кожа аленее, как набъбналите розови връхчета на гърдите й се протягат към него. Опита едното, после другото, докато тя се връщаше на земята.
— Мм, чудесно — прошепна тя и Улф се засмя.
Каролайн събра сили и се облегна на лакти. Той лежеше с глава върху корема й и нещо в тази гледка накара сърцето й да се свие.
— А ти? — попита го тя. Косата му погали кожата й, когато той повдигна глава да я погледне.
— Какво аз?
— На теб… — Каролайн се пресегна и погали гарвановите коси. — На теб харесва ли ти?
Усмивката му, светкавица от бели зъби, я накара да се изчерви и да благодари на полумрака в стаята. Устните му бавно се изкачиха нагоре по тялото й и оставиха след себе си диря от възбудена кожа. Накрая той легна до нея.
— Ти спираш дъха ми. Желая те толкова силно. Аз… — прекъсна думите си и се обърна на една страна. Взе ръката й и я поведе надолу по тялото си. Тя не се възпротиви, когато той постави пръстите й около коравата си мъжественост. — Копнея за теб, Агехиагуга.
Ръката й остана там, дори след като той я пусна, за да я погали.