— Разбира се. Просто ми се искаше да е тук, когато бебето се роди. — Тя погали корема си с любов.
— Може да се върне дотогава.
— Хм. — Садаи покри тестената могилка с чиста кърпа. — Англичаните и французите още не са готови да си разменят пояса на мира. — Въпреки че Каролайн й хвърли предупредителен поглед, тя продължи: — Страх ме е, че положението ще се влоши още повече, преди да се оправи.
— Не можеш да си сигурна в това, Садаи.
— Каролайн, не е нужно да ме заблуждаваш. Коремът ми може да е голям, но и аз чувам разни неща.
— Уойа ни предупреди, че ни очаква битка.
Каролайн стисна зъби.
— Той пък откъде знае?
Откакто бе пристигнала в „Седемте бора“, името на Улф бе споменавано няколко пъти. Въпреки желанието си да приеме всичко случило се между тях като урок, Каролайн не можеше да се справи с тревогата, която я обземаше всеки път, щом чуеше името му. Поне да не спохождаше сънищата й всяка нощ…
— Раф е добре осведомен по тези въпроси. Робърт никога не го слуша, но Логън смята, че би трябвало. Аз също.
— Какво е това, което Робърт трябва да направи?
— Инаду, змията, трябва да престане да мами.
Думите на Садаи бяха изпълнени с такава омраза, че Каролайн онемя. Но от това, че и други хора го ненавиждат, не й стана по-добре.
— Хайде, наведи се напред да ги наглася. — Мери отстъпи назад и наклони глава настрана, за да се наслади на резултата от работата си. — Изглеждаш прелестно.
Каролайн й се усмихна с благодарност. Но не се интересуваше как изглежда. Гадеше й се. Съгласи се да се облече като булка, само за да достави удоволствие на Мери. За разлика от другите, тя не виждаше празничност в предстоящото събитие.
— Сигурна ли си, че цветята в косата ми не са прекалено много?
— О, не. Когато се омъжвах за Логън, бях вплела в косата си рози и той каза, че много ми отивали.
Каролайн не отвърна нищо.
— Ти… може би се страхуваш?
— От какво? — Каролайн погледна в овалното огледало и се опита да не се намръщи.
— Ами… нали знаеш, от брачното легло. Мога да те уверя, че не е толкова лошо, колкото някои твърдят. — Бузите й се обагриха в яркочервено. — Ако трябва да бъда честна, бих казала дори, че е приятно.
Мери се зае да оправя гънките на обшитата с брокат рокля. Каролайн си помисли, че внезапното усърдие на приятелката й е предназначено да скрие смущението, но се радваше, че заниманието й изисква да не вдига очи към нея. Защото не искаше Мери да забележи объркването, изписано върху лицето й.
Бързо успя да си придаде спокоен вид, но не можа да потисне чувствата, които пулсираха в нея. Вече бе познала брачното легло, макар че нито пред хората, нито пред бога можеше да употреби думата с чиста съвест. Но това не пречеше на спомените й. Мери го наричаше приятно. Каролайн би продължила.
Чудесно!
Великолепно!
Божествено!
Полата й се разлюля, щом пристъпи към прозореца.
— Благодаря ти, че ми казваш. — Пое си дълбоко дъх. — Но няма защо да се притесняваш, ще се справя.
Трябваше да се справи. Затвори очи за миг и си припомни, че просто няма избор. Когато се обърна към Мери, усмивката й си бе на място.
— Мисля, че е време да слизаме.
С изправен гръб и високо вдигната брадичка тя влезе в салона. Идваше с четвърт час по-късно от времето, определено за бракосъчетанието, но изглежда никой не бързаше.
— А, ето я моята невяста със синя кръв. — Робърт вдигна чаша и разля от течността по копринената си жилетка, докато с насмешка поздравяваше Каролайн. — Досущ като жертвен агнец, нали?
Въпросът бе отправен към преподобния мистър Епълби, който не откри нищо неблагоприлично в него. Засмя се гръмко и сръбна още една глътка от чашата си.
Преподобният не приличаше по нищо на свещениците, които Каролайн бе срещала досега. Не знаеше точно към кое вероизповедание принадлежи той, но какво значение имаше това, след като и годеникът й, и свещеникът бяха пияни?
Само Мери се стараеше да превърне брачната церемония в празник. Тя влезе в салона мрачна и навъсена.
— Срам и позор за вас! Сега не е време да пиете.
— Защо пък не? Това ще е единственото ми удоволствие днес, благодарение на този счупен крак. — Робърт удари с юмрук по бедрото си и се сгърчи от болката. Насочи кръвожаден поглед към Каролайн и изразът на лицето му стана похотлив. — Освен ако Нейно благородие не се съгласи да усмири горещата ми кръв по други начини.
Каролайн само го изгледа студено, но Мери ахна.
— Тя ще те очаква в леглото си като всяка възпитана млада жена. — Беше опряла ръце на наедрелите си хълбоци и видът й напомняше квачка, която пази пиленцата си. Но Каролайн не беше невинно пиленце, нито пък чисто, девствено момиче. Въпреки това при мисълта да се отдаде на похотта на Робърт Макуейд й се завиваше свят.