— Тук си, защото имам пари — каза сърдито.
— Никога не съм крила това. Нали затова се оженихме?
— Ти си без пукнато пени. Баща ти е проиграл и прахосал цялото ви състояние, а искаш брат ти още да ходи в копринени панталони.
— Точно така. А ти искаше съпруга с благородническа титла — напомни му тя за неговата част от сделката. Дръпна ръката си и макар че не я пусна, той вече не я стискаше толкова силно.
— Напълно си права. — Постави ръката й в скута си и затърка с дланта й отвора на панталоните си, като се смееше на опитите й да се изтръгне. — И тази вечер ще я имам.
Робърт още се смееше, когато тя събра полите си и избяга от стаята.
— Какво ти става? Водата е гореща — предупреди я Садаи. Каролайн беше потопила ръката си в казана, където грееха вода за прането. Опари се и веднага се дръпна, макар че прие болката почти с радост.
— Май ще трябва да извадя чаршафите с прът — поклати глава тя.
Оттук нататък денят отлетя твърде бързо. Следобедният чай беше истинско мъчение. Робърт не прие молбата й да го пие в стаята на Мери.
— Седиш там през цялото време. Днес ще останеш при мен.
Така и направи. Постара се да не обръща внимание на похотливите му погледи и двусмислени забележки. Но не можеше да пренебрегне заплахата, изречена от Робърт, когато тя се извини и стана от масата.
— Довечера, момиче.
— Изглеждаш ми разстроена.
— Какво? Не, добре съм. Може би съм малко уморена. — Каролайн извика усмивка на лицето си и остави ръкоделието. Беше прекарала вечерта в стаята на Мери, но вече ставаше късно. А ако Робърт успееше да се изкачи по стълбите, тя не искаше да дойде да я търси тук.
Беше готова за него.
— Ще се видим утре. — Каролайн се наведе и я целуна по бузата, но преди да се изправи, Мери я улови за ръката.
— Какво има на ръката ти? Май си я изгорила.
— Без да мисля я потопих в горещата вода. — Каролайн поклати глава. — Глупаво постъпих.
Но това не е единствената ми глупава постъпка, откакто пристигнах в Новия свят, помисли си тя, като влизаше в стаята си. Мери я беше посъветвала да намаже дланта си с масло, но тя нямаше кураж да слезе долу.
Съблече роклята си и се стараеше да не се чувства като девствена жертва. Жертва или не, поне не беше девствена, напомняше си тя. Освен това колкото й да ненавиждаше мисълта, че Робърт ще я докосва, знаеше, че това е необходимо. Остана по риза, наметна шал върху раменете си и духна свещта. Вече в леглото, тя остана неподвижно, без да помръдва. Със затворени очи се ослушваше. През затворения прозорец от мрака долиташе далечният вой на самотен вълк. Тя не му обърна внимание и се съсредоточи върху звуковете вътре в къщата.
Когато чу стъпките му, Каролайн не можа да спре сълзите, но ги изтри от лицето си.
— Заради бебето — нашепваше отново и отново… като молитва. — Заради бебето.
Робърт напредваше бавно и когато накрая бутна вратата, тя разбра, че това не се дължи само на крака му. Киселата миризма на уиски нахлу в стаята преди него.
— Запали свещ, момиче, нищо не виждам.
От изпития алкохол говореше неясно, но тя се досети какво казва. Макар че нарочно бе изгасила свещта, сега беше принудена отново да запали фитила. Ала не можеше да събере сили и да погледне към него. Успя, чак след като той дълго стоя изправен до леглото й.
Веднага щом го стрелна с поглед, той се разсмя. От смеха му кожата й настръхна и я полазиха тръпки. Робърт пусна патерицата. Тя изтрополя по дървения под, а той се хвърли върху леглото.
Тежестта му я притисна, миризмата му я задуши. Каролайн изви глава настрана, но пръстите му се впиха в бузата й и я върнаха обратно. Едва не повърна, когато с отворена уста връхлетя върху нея. Той със сила разтвори стиснатите й челюсти и дебелият му, с отвратителен вкус език изпълни устата й.
Заради бебето, заради бебето.
Той вдигна глава, дишайки тежко… и Каролайн прехапа долната си устна, за да не изпищи. Но писъкът прокънтя в главата й, когато той сграбчи деколтето на ризата й и го разкъса.
Опипваше я, стискаше я и през цялото време приказваше. Завалени, просташки думи за това как ще й достави удоволствие и колко е мъжествен. Имаше и друго, но Каролайн го изключи от съзнанието си. Вече не мислеше за детето си и за саможертвата, която правеше, за да го узакони.
Вече не мислеше изобщо.
Наблюдаваше това, което той прави с нея така, сякаш то се случваше с някой друг. Непохватните му опити да разкопчее отвора на панталоните си; начинът, по който дръпна ризата й нагоре; и задушаващата тежест на тялото му.
— По дяволите, момиче, не стой като дърво!
Гневните му думи внезапно я върнаха в действителността. Изведнъж осъзна, че болката, която очакваше… болката от проникването му… още не бе дошла.