— Не знаеш ли колко лесна плячка си, докато се разхождаш тук сама?
При звука на гласа му Каролайн мигновено се извърна. Беше потънала в мисли за него и сега се запита дали не си въобразява, че го вижда. Не, той беше от плът и кръв и стоеше мокър пред нея. Оловносивата светлина се отразяваше в капчиците вода, нанизани като мъниста по голите му гърди и разпуснатата му коса.
При тази гледка Каролайн затаи дъх. Улф носеше само набедрена превръзка и гамаши и макар че тя трепереше под обшитата с брокат рокля и шала си, той изглежда не забелязваше утринния хлад. Беше го виждана така и преди, докато пътуваха насам. Той имаше навик да става рано и да се къпе в най-близката река, независимо колко студена е водата.
— Какво… какво правиш тук?
Улф тръсна глава и Каролайн видя как една капка се търкулна от косата му по гладката мургава кожа на гърдите и изчезна в кожената превръзка на кръста му.
Той понечи да отговори и Каролайн, привлечена от погледа му, излезе от сянката на върбата, която я прикриваше, и пристъпи към него. Лицето му внезапно придоби мрачен израз и с три дълги крачки той прекоси разстоянието между тях.
— Кога ти стори това?
— Не… не разбирам за какво говориш? — Каролайн вече смяташе, че лицето й е добре. Раните бяха заздравели, а синините се бяха превърнали в почти незабележими жълтеникави петна.
— Не ме лъжи, Каролайн. — Улф я хвана за раменете и изви лицето й към слънцето, което вече се показваше между короните на дърветата.
— Паднах. От треската ми се виеше свят — започна тя, но щом той я разтърси, престана да отрича.
— Говориш също като Алкини, майка ми. Тя винаги го защитаваше. И ме лъжеше. — Пусна я и рязко се обърна. — Ще убия това копеле!
— Не! — Каролайн сграбчи ръката му. Беше груба и въпреки че бе студена от водата, тя усети как кожата му разпръсква топлина по тялото й. — Не бива да правиш това, не разбираш ли?
Той рязко завъртя глава, тъмните му очи я изгаряха с огъня си, но не каза нищо.
Каролайн преглътна и се опита да му обясни разумно:
— Ако… му направиш нещо, ти ще страдаш.
— А ти?
Засрамена от това, което трябваше да признае, тя премигна.
— Да. И аз ще страдам.
Той изсумтя и й обърна гръб, но Каролайн не го остави да си тръгне. Повдигна полите си, изтича напред и застана на пътя му.
— Не е така, както си мислиш. Изобщо не ме е грижа за него, но той е мой съпруг. Съединени сме пред бога.
— Моят народ вярва, че един мъж и една жена са заедно по свой собствен избор. Ако жената не желае да стои повече при мъжа, тя се връща при семейството си.
Ако можеше всичко да е толкова просто! Каролайн си пое дълбоко дъх и позволи на очите си да срещнат погледа му.
— Нямам семейство в Англия, само брат, твърде малък, за да се грижи за мен — каза му откровено. — Семейството ми вече е тук — Мери, ти… дори Робърт.
Той дълго я гледа втренчено и Каролайн помисли, че няма да каже нищо. Копнееше да обвие ръце около силното му тяло и да го накара да я разбере. Да му каже всичко. Но знаеше, че не бива.
— След като майка ми почина, разбрах, че той я е бил. Досега си мислех, че това се е случвало, защото е индианка. — Той поклати глава и се загледа отвъд потока. — Не съм предполагал, че ще направи това и с теб. — А трябваше да се сетиш, обади се глас в него. Какво очакваше да направи той, когато открие, че не е девствена?
— Ти не си виновен. Няма защо да се тревожиш. Това няма да се повтори.
— Права си. — С тези думи Улф се обърна и закрачи към къщата.
Трябваше й време, за да осъзнае какво смята да прави, но щом разбра, тя забърза след него.
— Какво си намислил?
Дръжката на нож, гравирана като онази, която й беше дал, стърчеше от гамашите му, а на пояса му висеше томахавка.
— Не! Не! Не го убивай! — Каролайн го задърпа за ръката, но той се отскубна и ускори крачка.
— Нямам намерение да те направя вдовица — рече той с презрение. — Можеш да задържиш безценния си съпруг.
— Но… — Каролайн се поколеба само за миг, после го последва в къщата. Без да почука, той нахлу в спалнята на първия етаж, прекоси стаята и сграбчи изненадания Робърт.
— Какво става тук, по дяволите? — Баща му се съпротивляваше, но Улф го държеше здраво за изпомачканата му пижама.
— При дяволите ще се озовеш, ако още веднъж вдигнеш ръка срещу нея. Разбра ли ме?
Робърт извъртя посивялата си глава и погледът му падна върху Каролайн.
— Какво ти е наговорила тая?
— Нищо. — Тя влезе в стаята. — Нищо не съм му казала. — Не искаше Улф да разбере защо Робърт я е ударил. Не биваше да знае, че тя и съпругът й все още не са прекарали нито една нощ заедно. Най-добре беше никой да не знае.