Улф свали кожения ремък на мускета от раменете си. Остави оръжието на земята до торбичката с барут, томахавката и ножа на Талцуска. Наведе глава, за да разкопчее колана от нанизани камъчета и черупки, наследство от дядо му, фамилната вещ в ръцете му го зареди с търпение и воля, преди да влезе в колибата на старейшините.
Вътре беше тъмно и задимено, единствената светлина идваше от малък огън, който тлееше в средата на помещението. Вождът Астугатага се вгледа съсредоточено в двамата млади мъже, които застанаха пред него. Косата, която растеше в средата на темето му, беше побеляла, лицето му бе набраздено от бръчки, но зрението му беше непокътнато, а преценките — трезви.
С тиха тържественост Улф му връчи колана на прадедите си като доказателство за истинността на думите му.
— Асийа — започна той, — дойдох да помоля за твоята мъдрост.
— Какво те вълнува, Уойа, син на Алкини?
Откакто бе влязъл, Улф не сваляше очи от Астугатага, но знаеше, че Талцуска го е последвал в колибата и стои от дясната му страна.
— Баща ми беше убит. — Не му се искаше да напомня на вожда за родството си с Робърт, но нямаше друг избор.
— Известно ми е. И вече смъмрих виновниците. — Погледът му бързо се стрелна към Талцуска, после се върна към Улф.
— Тогава сигурно знаеш, че е невъзможно тази постъпка да остане ненаказана — от англичаните или от мен.
— Аз осъдих воините, които са участвали — повтори Астугатага. — Но белият човек също има вина.
Едва ли някой знаеше това по-добре от Улф, но сега той предпочете да не говори по този въпрос.
— Разбрах, че си позволил на воините да танцуват със скалпа му.
Астугатага не каза нищо, само кимна с глава.
— Англичаните ще чуят за това. Не от мен, но те си имат начини. Може би дори в този миг приказват за това.
— Какво лошо има в това да приказват? — Талцуска пристъпи напред, без да чака реда си. — Показахме им, че не сме страхливци, които ще им паднат на колене. Ние сме велики воини.
— Които нападат сакати хора и жени! — Улф използва думите на Каролайн. От тях покритото с белези лице на Талцуска почервеня от гняв. Макар че боят бе забранен в колибата на старейшините, той пристъпи заплашително към Улф. Вперил тъмните си очи в своя противник, Улф остана на мястото си.
— Талцуска, Уойа — прозвуча твърдият глас на вожда. — Уговорихме се за размяна на думи. И нищо повече.
Улф отново насочи вниманието си към Астугатага.
— Нападението срещу „Седемте бора“ означава война. Така ще го възприемат англичаните.
— Само да дойдат, ще им покажем как нашият народ отмъщава за своите убити.
— И долините ще прогизнат от кръв. Това ли искате за народа ни? — Улф отправи въпроса си към Астугатага, въпреки че войнствените думи бяха изречени от младия воин.
— Уойа казва „народа ни“, но той не е наш. Той е син на инаду, змията. Той е англичанин.
Улф замълча. Вождът знаеше историята му. И щеше да остави делата му да говорят за него.
— За разлика от баща си Уойа винаги е бил наш приятел. Майка му беше Алкини от рода на Вълците. — Астугатага вдигна колана, даден му от Улф. — А дядо му беше велик воин.
— Но той казва да се предадем.
— Казвам да се споразумеем — поправи го Улф. — Сега вождовете ни размишляват върху предложението на губернатора Литълтън да отидат в Чарлз Таун и да разговарят с него. — Улф млъкна и срещна мъдрия поглед на стареца. — Бил съм в тяхната страна отвъд морето. Тя е огромна, а жителите й са безброй — като насекомите през лятото. Те няма да оставят смъртта на белия човек неотмъстена. — Улф си пое отрезвителен дъх. Доводите му бяха разумни, но не за това бе разговорът им. И Улф, и Астугатага го знаеха.
— Говориш за англичаните и как ще ги засегне смъртта на инаду. Но нали дойде да искаш бялата жена?
Когато Улф отново заговори, гласът му беше по-спокоен, макар че решимостта му бе по-силна.
— Изгубих член от семейството. Законите на племето ни са ясни. Желая да получа като възмездие за загубата пленницата, Каролайн Макуейд.
— Тя е моя!
Талцуска гневно излезе напред, но Улф и вождът дори не го погледнаха. Астугатага вдигна ръка, после с едно махване ги освободи.
— Изслушах и двама ви и разбрах какво ви вълнува. Ще размисля над думите ви.
Каролайн спа зле. Когато задрямваше, я измъчваха кошмари. Писъци ечаха в главата й, кръв заливаше всичко. Събуждаше се внезапно и си спомняше, че макар нападението да бе минало, страданията й едва започваха.