Ръката му я спря. Не го беше чула да се приближава, но от опит знаеше колко тихи са стъпките му. Затвори очи, а той плъзна загрубелите връхчета на пръстите си нагоре по ръката й. При допира му я заля горещина. Кръвта заблъска във вените й и забуча в ушите й по-силно от грохота на водопада.
Ръката му се плъзна по деколтето й и тя облегна глава на гърдите му. Разтрепери се. Устните му докоснаха голата й шия, заоблената извивка на рамото и Каролайн простена.
Сама насочи ръката му към гърдите си и той потри с палец набъбналото зърно. С жадни устни нападна брадичката й. Тя усещаше пулсиращата му мъжественост зад себе си, опряна между разтворените й крака.
Лявата му ръка слезе надолу и мина покрай все още незабележимо подутия й корем. Пръстите му се вплетоха в ситните косъмчета, които пазеха женствеността й, и Каролайн се притисна към него.
Но преди да успее да се обърне с лице към него, зъбите му се впиха в меката част на ухото й. Езикът му беше горещ и проследи извивката, а гласът му прозвуча дрезгаво, когато прошепна:
— Сигурно знаеш, че утре на дневна светлина ще съжаляваш за това.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Ще съжаляваш. Каролайн затвори очи и се опита да вникне в думите на Улф. Но допирът на езика му и шепотът в ухото й не й позволяваха да се съсредоточи върху друго. Обърна се в прегръдката му и милувката на неговата кожа усили непоносимо желанието й.
Той не я притискаше към себе си и Каролайн се облегна назад върху ръцете, сключени на кръста й. Гърдите й натежаха, закопнели за докосването му. Тя бавно вдигна ръце и опря длани върху гръдта му.
Улф рязко си пое дъх, но не помръдна. На светлината от огъня лицето му изглеждаше като излято от бронз, кожата му бе гладка и опъната, а скулите под нея изпъкваха красиво.
По напрегнатия израз на лицето му Каролайн разбра колко скъпо му струва да остава неподвижен. Особено щом започна внимателно да изследва мускулестата му гръд. С разперени пръсти опипа твърдите хребети, проследи линиите на татуировките.
Одраска с нокът настръхналото мъжко зърно и усети как той потръпна.
— Каролайн! — Произнесе името й с неприкрито чувство.
Тя спря движението на ръцете си и повдигна очи, докато изравни погледа си с неговия. Горящата страст, която съзря в тъмните дълбини, й вдъхна смелост.
— Не искам да мисля за утре — прошепна задъхано. — Не искам да мисля за нищо друго, освен за чудото, което правиш с мен.
Сведе мигли.
— За това, което изпитвам, щом те видя. — Тя безмълвно погали тялото му с поглед — широките рамене, силните ребра. — Щом те докосна! — Прокара пръст по сърповидния белег, който вместо да загрозява, правеше тялото му съвършено. После проследи удълженото V, нарисувано върху стоманената плът на корема му.
— Моля те — прошепна тя и отново срещна погледа му. — Нека да забравя всичко друго… поне за тази нощ.
Не изчака отговор, а притисна устни до горещата кожа на гърдите му. Биенето на сърцето, което отекваше в главата й, и соленият вкус на кожата му я подтикнаха да продължи. Пръстите му несъзнателно се свиваха и отпускаха, но той я остави да го изучава на воля.
Езикът й остави мокра диря по равнината на корема му, ръцете й опипаха решетката от кости и жили по гърба. Улф още носеше превръзка на бедрата си, но тя не успяваше да скрие мощта на неговата мъжественост.
Пръстите и разтворените й устни се спуснаха по-надолу.
— Нека да… — Усети как мускулите на корема му потръпнаха под устните й. Нетърпение препускаше по вените й и развързването на възела й отне цяла вечност. Но той й даде толкова време, колкото й трябваше. После застана пред нея — висок, разкрачен и величествено гол. Сега Каролайн се разтрепери.
Не спря да трепери и когато остави пръстите си да следват естествените извивки на тялото му. Нежно и внимателно го докосна и ръката й се изпълни с твърда, напираща плът. Сатен — върху стомана. Копнееше да узнае повече.
При първия допир на устните й той извика. Накъсаният стон всъщност бе дума на родния му език, но Каролайн не можеше да разбере що за зов отправя към небесата. Пък и не беше на себе си. Ръцете на Улф, които досега висяха отпуснати до бедрата му, се впиха в косата й. При всяка нова атака на езика й пръстите му притискаха все по-силно главата й.
Каролайн постави длани върху силната извивка на бедрата му и се притисна към него… наслаждавайки се на вкуса му. Наслаждаваше се и на желанието, което извираше някъде дълбоко в тялото й.