— Спри! — Улф внезапно осъзна с каква сила я беше отблъснал от себе си. Падна на колене пред нея. С пръсти, все още вкопчени в косата й, наведе лицето й към своето. Целувката му бе дълбока и чувствена. Откъсна устни от нейните и одраска със зъби стегнатата плът на шията й.
— Още малко от това сладко мъчение — задъхано прошепна — и щях да излея семето си. — Премести устни под брадичката й. — Сега е мой ред.
Изправи се и я вдигна на крака. Не устоя и докосна връхчето на гърдата й. Видя как то настръхна. Беше толкова откликваща и всеотдайна, че му се искаше да й даде всичко от себе си. Обузда страстта си и я поведе към мястото, където беше окачил одеялото. Още беше влажно, но той го свали от клона и го постла на земята. После я вдигна и я положи върху вълнената материя.
За миг постоя над нея с възхитен поглед. Беше съвършена! Тя протегна ръце и той се отпусна до нея. Отвърна на усмивката й. Сърцето му се сви, когато палците му се плъзнаха по крехките черти на лицето й.
Преди смяташе, че тя няма да оцелее в суровите условия на Новия свят. Но явно беше сгрешил. Нежната камея се оказа по-здрава, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
— Какво казваш?
Раф не съзнаваше, че говори на родния си език. С връхчето на показалеца си бръсна долната й устна и преведе:
— Красива си. — Дори на трепкащата светлина от огъня видя, че бузите й поруменяват.
— Смущават ли те думите ми? — Наведе се и целуна носа й, после върха на брадичката й.
— Караш ме да се чувствам красива — прошепна Каролайн, като едва успя да си поеме дъх, преди устните му да се насочат към ухото й.
— То е защото ме държиш в ръцете си. — Улф разстла светлите къдрици по одеялото така, че те се разпериха като ветрило около лицето. Не можеше да се въздържа повече и я привлече към себе си за целувка. Все по-дълбоко и по-дълбоко навлизаше езикът му, докато накрая бяха принудени да се разделят, за да си поемат дъх.
— Господи, Каролайн. — Сърцето му препускаше лудо и копнежът го изгаряше. Вече не беше сигурен, че ще съумее да я люби дълго, за да й върне цялото удоволствие, което тя му беше дала. Устните му се върнаха върху шията й и той усети, че кожата й настръхва.
— Студено ли ти е? — Имаше вкус на мед и Улф не можеше да спре да се угощава със сладостта й. Вече си беше проправил път надолу към долината между закръглените й гърди, когато осъзна, че не му е отговорила. Вдигна глава и я погледна въпросително.
Очите й бавно се извърнаха към него и тя поклати глава.
— Горещо ми е — успя да каже накрая и той се усмихна. Самият той гореше от желание.
Връхчетата на гърдите й сякаш се протягаха към него и затова той взе едното в устата си. Тя простена, щом езикът му запърха върху зърното.
Но търпението му вече се изчерпваше. Устните му внезапно изоставиха гърдите й и си проправиха път надолу по корема й. Улф спря в ъгъла между бедрата й и зарови лице в ситните косъмчета, вдишвайки аромата на мускус. Повдигна краката й и усети силната тръпка, която премина по тялото й, щом ръката му погали топлата влага.
После я докосна с език. Почти веднага я разтърсиха конвулсии. Все по-дълбоко и по-дълбоко търсеше той соковете на екстаза, подклаждайки огъня, докато тя се отпусна омаломощена върху одеялото. Неохотно отмести устните си върху бедрото й.
Но пламъците в него все още горяха ярко. Докато се движеше нагоре по тялото й, той откри, че не е трудно отново да запали искрата в нея.
Тя цялата пламтеше. Всяко местенце, докоснато от устните му, вибрираше и излъчваше топлина. Вдлъбнатата бразда на гърба й, долната страна на ръката й. Той сякаш бе решил да покрие с целувки всеки милиметър от тялото й, за да я накара да го пожелае отново. Когато стигна до ямичката между ключиците, тя вече се задъхваше и почти го молеше. Пръстите й се впиха в гърба му.
Първият му тласък бе дълбок, а вторият — разтърсващ. Каролайн отметна глава назад и изкрещя от заливащите я вълни. Викът й се сля с грохота на водопада и нощните шумове в гората. Удоволствието я пречисти от спомена за кръвта и болката… поне за тази нощ.
Раф се присъедини към екстаза й и тя се притисна към него с всички сили. Той отпусна глава до нейната и зарови лице в косата й. Остана така дълго и Каролайн помисли, че е заспал. Но дрезгавият му шепот разлюля късите къдрици около ухото й.
— Сигурно ти тежа.
— Не, изобщо не ми тежиш — излъга тя. Не искаше да разваля магията.
Раф я разбра, а може би и той самият изпитваше същото, защото се претърколи заедно с нея настрана, без да разчупва прегръдката им. Главата й легна върху ръката му и той приглади назад падналия върху лицето й кичур коса.