Застанаха в един ъгъл, отделен за килер: Каролайн се облегна на грапавата стена, а Улф я прикри с едрото си тяло. Тя съзнаваше, че е глупаво да го желае между каци с пушена сланина и чувани брашно. Но нищо не можеше да стори.
Нямаше как да принуди тялото си да не отговаря на допира му.
И двамата бяха облечени и ако някой се събудеше, в което Улф се съмняваше, щеше да види само как двама души се целуват. Някои може би биха се изненадани, че тъкмо този мъж и тази жена си разменят ласки, но Улф подозираше, че Мери не би се учудила. Както и да е, това си беше само целувка.
Но Улф не беше сигурен дали може да се задоволи само с устните й. Дори в този миг ръцете му се промъкваха, за да я докоснат на всички места, по които я беше докосвал преди. Говореше истината, когато й каза, че не може да я забрави. Но не беше споменал колко упорито се бе опитван да стори това.
Напразно. Сега стоеше притиснат до тази жена с длани върху гърдите й и тялото му гореше в копнеж.
Тя не носеше корсет и докато езикът на Улф навлизаше все по-надълбоко в устата й, ръцете му намериха щръкналите й зърна. Дали тя усещаше, че никой не идва от другите стаи, или пък беше толкова опиянена от страст, че това вече не я интересуваше? Въздъхна в устата му и обви ръце около врата му.
Не носеше много фусти. Отдавна се бе отказана от желанието на англичанките да слагат една върху друга колкото е възможно повече. Въпреки това на Улф не му беше лесно да се справи с катовете лен. Копринено гладката й кожа събуди у него свирепо желание да останат сами поне за час. Бедрата й инстинктивно се разтвориха и той потърси топлата влага.
— Раф. — Думата й се изплъзна, докато си поемаше дъх, след като той я бе докоснал с невъздържани пръсти.
— Шшш. Никой няма да види — увери я той с надеждата, че гърбът му е достатъчно прикритие от натрапници в стаята. Тя беше стегната, гореща… и влажна. Улф се наслади на усещането, на ситните косъмчета, в които се заплитаха пръстите му, на израза в помътнелите й очи, когато тръпките заляха тялото й.
— Докосни ме. — Улф не беше сигурен дали е изрекъл тази молба на глас, докато не усети пръстите й под ризата и набедрената си превръзка. Дланта й се сви около набъбналата плът.
Тогава я повдигна и я наниза върху себе си, като уви бедрата й около ханша си. Екстазът я обхвана веднага, тя обля тялото му с млечен сок и го накара да излее семето си в нея.
Все още дишаха тежко, когато той облегна чело върху главата й и затвори очи.
— Не бях го запланувал.
— Знам. — Разумът си проправяше път през чувствената мъгла, която я покриваше. И й пращаше недвусмислени послания. Беше се любила с него, когато смяташе, че е влюбена, и то след като той я бе изоставил. Преди в глупостта си се надяваше, че не му е безразлична. Сега вече съзнаваше колко е грешала. Той я беше използвал като средство за отмъщение. От собствената му уста бе чула тази истина и въпреки това не можеше да престане да се люби с него. И още по-лошо — да го обича.
Улф я пусна на земята и Каролайн започна да оправя полите си. Обърна му гръб, когато той се опита да й помогне.
— Недей, моля те.
— Нямам намерение да се извинявам.
Тонът му я накара да прекъсне заниманието си и да го погледне. Изразът му бе суров.
— Не си спомням да съм ти искала извинение.
— Не съм те насилил.
— Разбира се, че не си — съгласи се тя и вдигна глава. — Трябваше само да почакаш, докато започна да се държа като глупава жена, каквато съм всъщност. — Каролайн понечи да мине край него, но той я улови за ръката. Не я пусна, дори когато тя се дръпна.
— Не си глупава.
— Така ли? — Тя го стрелна с поглед през лявото си рамо. — А как ще наречеш жена, която се оставя да я използват не веднъж, а отново и отново?
— Не съм те използвал, Каролайн.
— О, моля те, не лъжи. — Тя се обърна към него с ръце на кръста. — И двамата знаем истината.
— Истината ли желаеш да чуеш?
— Малко разнообразие би било приятно. Знаеш, че мога да я понеса. Нали виждаш какво се случва, след като знам, че това, което правиш с мен, няма нищо общо с любовта, а само с омразата към баща ти.
Той не отвърна нищо, продължи да я гледа с мрачни очи.
— Е, какво ще ми отговориш сега? — Каролайн изчака малко, впила огнен поглед в него, после му обърна гръб. — Смятам, че е време да си вървиш.
— Няма да тръгна, преди да разрешим спора.
Улови раменете й и не й даде възможност да се отдръпне, дори когато вратата се отвори и в стаята се появи сънена Мери.
— Всичко наред ли е? — попита тя и се уви в шала си.