— Може би малко. Но пък и вие не се стараехте да говорите тихо. О, Каролайн, защо не му каза истината?
— Ами ако и аз не знам истината?
— Престани веднага! — Мери се изправи и я дръпна за ръцете. — И двете знаем, че Робърт не те е докосвал. Мислиш ли, че не знаех какво става в къщата? Заплашваше те и ако можеше, щеше да идва често в леглото ти. Но истината е, че прекарваше дните си в пиене, а нощите — в самота.
— Господи! — Каролайн се смути от червенината, която изби по бузите й. — Не съм предполагала, че можеш да говориш така открито.
— Просто искам да си добре. — Мери я прегърна през кръста. — Ти си най-добрата ми приятелка.
— Тогава ми повярвай, че върша това, което трябва.
— Значи няма да му кажеш? — Мери се отдръпна назад и се вгледа в лицето й.
— Мери! — бавно изрече Каролайн.
— Добре. Оставям те на мира.
— И няма да кажеш на Раф?
— Няма. Нито дума.
По-късно тази седмица Каролайн си даде сметка, че е трябвало да поиска още едно обещание — двете с Мери да не обсъждат никога повече този въпрос. Защото Мери явно бе решила, че щом не може да съобщи на Улф, че му предстои да стане баща, то трябва да убеди Каролайн да го стори.
— Логън ми каза, че в Оксфорд бил отличен студент. И в обществото добре го приемали.
Лъжицата, с която Каролайн разбъркваше тестото за хляба, се закова на място. Със свободната си ръка тя отметна кичур коса от челото си.
— „Той“ вероятно се отнася за Рафърти Макуейд?
Мери я погледна умолително.
— Той е прекрасен човек. Иска ми се да не го пренебрегваш само защото в жилите му тече индианска кръв.
Сега вече Каролайн пусна лъжицата и се обърна с лице към приятелката си.
— Това ли си мислиш — че го отхвърлям заради расата му? — Без да чака отговор, продължи: — Ако е така, много си далеч от истината.
— Но ти го обичаш. Сигурна съм.
— Може би. — И двете говореха с възбудени гласове. — Само че той не ме обича.
Мери нямаше с какво да опровергае думите й. Раф с нищо не беше доказал обратното. Не беше идвал при тях от онази нощ, в която бе открил, че е бременна. Отсъствието му бе забелязано дори от разсеяната мисис Куин. Миналата вечер тя беше подхвърлила, че скоро не са хапвали прясно месо. Тъй като само Улф им носеше дивеч и понеже думите й бяха придружени от многозначителен поглед към Каролайн, беше очевидно, че възрастната жена намира пряка връзка между двете явления.
— Предполагам, че мистър Макуейд е извън форта — произнесе Каролайн с най-аристократичния си тон. Но трябваше да премисли, преди да си придава важност пред мисис Куин.
— Мистър Макуейд ли? — хрипливо се засмя възрастната жена и избухна в кашлица. — Мислех си, че вие двамата отдавна сте приключили с формалностите — продължи тя, щом си пое дъх.
Бяха приключили с формалностите наистина. Жената беше права. И въпреки че Каролайн предпочиташе да е сама и далеч от присмехулните подмятания на мисис Куин и сладникавия романтизъм на Мери, тя не се отделяше от тях.
Едрата шарка се бе превърнала вече в сериозна заплаха. Присъствието й се усещаше във въздуха и постоянно й напомняше, че трябва да се върнат с Мери и бебето в „Седемте бора“.
Мирните преговори вървяха добре и сигурно скоро това щеше да стане възможно.
Мисис Куин се върна от всекидневната си разходка и съобщи, че вече няма причина да се страхуват от индианците.
— Сложили са си знака под договора — провикна се тя още от вратата. — Вече няма да се притесняваме, че може да ни вземат скалповете, докато спим — радостно обяви тя.
— Защо сте толкова възбудени? — попита Мери, без да става от стола-люлка, откъдето видя как възрастната дама улови Каролайн за ръцете и двете затанцуваха из стаята.
— Не чухте ли какво казах?
— Чухме — отвърна Каролайн и притисна ръка към сърцето си, след като мисис Куин я пусна. — Разкажи ни за договора. Как са се уговорили?
— Утре ще има церемония, но те вече са го подписали. — Мисис Куин тупна в креслото си до камината и известно време се бореше да си поеме дъх. — Литълтън се съгласил да пусне вождовете, щом му доведат виновните индианци във форта.
Каролайн не виждаше нищо ново в това, но замълча.
— Сега вече между двата народа ще се възцари приятелство — бъбреше мисис Куин. — Отново ще търгуваме.
Всичко това звучеше добре, пък и нали на мир се бяха надявали. Поляха го с чаша ябълково вино и Каролайн бе обзета от радостното вълнение на мисис Куин. Но тайно в себе си се питаше какво ли мисли Раф за спогодбата. Дали тя бе пропуснала нещо, или договорът всъщност променяше много малко?
Тази нощ Каролайн лежеше в леглото с ръце върху заобления си корем и гледаше как сенките, хвърляни от огъня, играят по тавана. Трудно й беше да проумее отношенията между племето чероки и англичаните… нейния народ. Нямаше защо да се учудва, че двамата с Улф не се разбираха за каквото и да било. Но въпреки това не преставаше да мисли за него. Той не беше във форта. Мисис Куин й бе споменала това — отново с многозначителен поглед.