Накрая Каролайн поклати глава:
— Не разбирам. Естествено, радвам се да те видя, но… — Тя го стисна за ръкава. — Какво те е прихванало, та си дошъл чак дотук? — Мисълта да го повика при себе си й бе минала през ума, когато смяташе, че двамата с Раф ще… Но не си струваше дори да си спомня за това. После бе предположила, че някой ден той сам ще реши да дойде в Новия свят. Но не очакваше това да стане толкова скоро…
— Ами… стори ми се интересно приключение — отвърна той, без да съзнава, че Каролайн е забелязала нервното потрепване на дясното му око.
Беше пораснал с цял фут, откакто го бе видяла за последно, и сега беше по-висок от нея, но Каролайн все още познаваше кога я лъже.
— Приключение, казваш. — Тя наклони глава настрана. Едуард само кимна и си отчупи парче от пудинга, който преди малко бе отместил с твърдението, че ще се пръсне, ако изяде още една хапка. — А училището?
— Напуснах — рече той, докато дъвчеше поръсения с канела сладкиш.
— Напуснал си!? Нед… — Каролайн се изправи. — Не мога да повярвам, че си извършил подобно нещо. Особено след като аз… — Спря се, преди да изброи всичко, което бе преживяла, за да му осигури средства. Скръсти ръце и се обърна с гръб, за да възстанови самообладанието си. Така пропусна заговорническия поглед, който брат й хвърли към Улф, и окуражителното кимване, което получи в отговор от него.
— Помолиха ме да напусна.
— Какво? — Завъртя се рязко и полите й прошумоляха по пръстения под.
— Не беше чак толкова зле — с принудена усмивка обясни Едуард. — Бяха дори много любезни, като се вземе предвид, че…
Със страшно предчувствие Каролайн попита:
— Какво?
— Че не са получили пари за цяла година.
Кръвта се отдръпна от лицето й и тя усети, че ще припадне. Стисна облегалката на стола.
— Сигурно е станала грешка. Плащането на таксата за училището беше част от… — Погледът й се стрелна към Улф, който седеше в ъгъла, облегнат на дългата си пушка.
— Сигурно е грешка — повтори тя.
— И аз така помислих. Нали ми каза, че само при това условие ще се омъжиш. Но после дойде мистър Чипфорд и ми съобщи, че е истина.
— Не са били изпратени никакви пари? — Каролайн не беше склонна да обсъждат личните си дела пред Улф, но той не се готвеше да си тръгва, пък и бе чул достатъчно, за да се досети за останалото.
— Нито пени. — Едуард се изправи и отиде до сестра си. Отначало я прегърна плахо. Беше свикнал тя него да успокоява. — Реших, че ще е най-добре да дойда и да те потърся — каза той, когато тя облегна глава на рамото му. — Съжалявам, че нещата не се наредиха така, както се надяваше.
Каролайн го погали по бузата и се изненада, че вече не е гладка като бебешка кожа. Беше му поникнала брада. Но Едуард бе пораснал не само физически.
— Радвам се, че дойде. И без това смятах да те повикам.
— Наистина ли?
Сините му очи проблеснаха щастливо и за миг тя отново зърна предишния Нед.
— Наистина. Сега си лягай. Сигурно си уморен от твоето „приключение“.
— Малко. Но къде ще спя? — Той се огледа наоколо, сякаш очакваше да види таен коридор, водещ към спалните помещения. Каролайн се усмихна при мисълта с колко различен живот ще трябва да свикне брат й.
— Качи се по онази стълба на тавана — посочи тя със замах. — Там ще намериш уединено кътче и удобен дюшек.
За негова чест Едуард само кимна и сложи крак на долното стъпало. Но по средата на стълбата се спря и погледна към сестра си.
— Щастлив съм, че дойдох, Каро. Не ми харесваше да сме разделени от цял океан.
— На мен също, Нед.
Каролайн дълго остана загледана в грубата стълба, преди да се обърне към единствения друг човек в стаята. Смяташе, че за него оттеглянето на брат й ще бъде идеалната възможност да си тръгне. Но Улф сякаш бе пуснал корени. Наблюдаваше я изпод мигли с непроницаем израз на лицето и не помръдваше.
Каролайн преглътна и се зае да прибира чиниите. Брат й бе погълнал две порции яхния, няколко филии царевичен хляб и десерта за толкова кратко време, че тя се запита откога ли не е ял. Раф бе приел само чаша загрято и подправено ябълково вино. Каролайн реши, че няма да се приближи до него, за да вземе чашата.
— Благодаря ти, че доведе Нед — каза тя, когато тишината стана непоносима. — Къде по-точно го намери?
— Недалеч от пътеката, близо до Естато. Беше си запалил голям огън. Не беше трудно да го забележа.
Каролайн заля чиниите с вряла вода, добави сапун и ги остави да киснат.
— Още веднъж ти благодаря. Нед сигурно е доволен, че си го довел до форт Принц Джордж.