Выбрать главу

Джоана Линдзи

Диво сърце

1.

Канзас, 1868

Елрой Брауър тресна ядосано халбата с бира на масата. Врявата в кръчмата му пречеше да се съсредоточи върху пищната блондинка, която седеше в скута му. Съблазнително създание като Голямата Сал не му попадаше в ръцете всеки ден, затова сега му беше дяволски неприятно, че непрекъснато му отвличат вниманието.

Голямата Сал намести едрия си задник върху чатала му и се наведе да му прошепне нещо. Неприкритият й намек постигна целта си — тя усети инструмента на Елрой да се надига и предложи с мъркащ глас:

— Защо не се качим горе, сладурче, където ще си бъдем само двамата?

Елрой се ухили, като си представи вълнуващите часове, които му предстояха. Беше решил да задържи своята дама за цялата нощ. Щастливецът вече беше отправил малка благодарствена молитва за това, че беше имал късмета да я срещне при това свое пътуване до Уичита. Курвата, при която се отбиваше от време на време в Рокли — най-близкото градче до неговата ферма, — беше стара и кльощава, а от друга страна, Голямата Сал не беше от тези, които лесно се дават.

В следващия момент вниманието му отново беше привлечено от високия гневен глас на собственика на ранчото. Не се стърпя и се заслуша.

Онзи от ранчото, чието име беше Бил Чапмън, беше влязъл в кръчмата малко преди това и беше поръчал по едно пиене за всички, което не беше кой знае каква щедрост, защото вътре имаше не повече от седем души заедно с двете бар дами. Ранчото на Чапмън се намираше малко по на север от Уичита, в район, непрекъснато застрашаван от нападенията на индианците. Сега той търсеше мъже като него, на които да им е дошло до гуша от червенокожите.

Като чу думата „индианци“, Елрой напрегна слух. Не че беше имал някакви проблеми с тях — поне до този момент, но той беше в Канзас едва от две години. Освен това съзнаваше, че малкото му стопанство е незащитено и дяволски уязвимо — най-близкият му съсед беше на миля от него, а до Рокли имаше цели две мили. При това освен него и Питър — младежът, когото беше наел да му помага за реколтата, в ранчото нямаше жива душа — жена му беше умряла шест месеца след пристигането им по тези места.

Самият Брауър съвсем не изглеждаше беззащитен — грамаден мъжага, висок шест стъпки и набит като бъчва, той беше свикнал да си проправя пътя в живота без проблеми, ако не се броят тези, които сам си създаваше. На никого не му се щеше да опита неговите тежки юмруци. Беше трийсет и две годишен и се чувстваше в отлична форма. Сега обаче Елрой беше сериозно обезпокоен: тези диваци, които скитаха из равнината и тормозеха мирните богобоязливи хорица, дошли да се заселят по тези места, и понятие си нямаха от честна игра — никакво уважение към чужденците. Побиваха го тръпки даже само от това, което беше чувал да се разправя за тях. При това като си помислеше, че го предупреждаваха да не се избутва така дяволски близо до така наречената Индианска територия — обширната гола местност между Канзас и Тексас. Всъщност неговата ферма беше само на трийсет и пет мили от границата на щата, но земята беше адски хубава — точно между реките Арканзас и Уолнът.

Още с избухването на Гражданската война индианците бяха подхванали на свой ред война срещу заселниците и тази война тепърва се разгаряше. Сега, след като мирът беше сключен, Елрой очакваше, че армията ще озапти червенокожите да не напускат определените за тях територии, но съвсем не стана така — войниците не можеха да бъдат навсякъде. От своя страна, индианците бяха решени повече от всякога да не отстъпят земите, които смятаха за свои.

Въпреки горещото желание на Елрой да се усамоти горе с Голямата Сал, тази вечер страхът го караше да попива думите на Чапман.

Само два дни по-рано, преди да потеглят насам, двамата с Питър бяха видели малка група индианци да прекосява западния край на неговото парче земя. За първи път се сблъскваше с истински врагове, защото тази група воини по нищо не приличаше на мирните индианци, които беше срещал при пътуванията си на Запад. Бяха осем души — облечени в еленови кожи и добре въоръжени. Движеха се на юг. Елрой беше достатъчно обезпокоен, за да се реши да ги проследи — от разстояние, разбира се. Следва ги чак до лагера им, разположен на мястото, където реката Нинеска се вливаше в Арканзас. По източния бряг на Арканзас се издигаха десет вигвама, в които живееха още поне около дузина диваци с жените и децата в това число.

Кръвта на Елрой се вледени при вида на тази пасмина — команчи или от племето киова, които се бяха настанили само на няколко часа бърза езда от дома му. Той предупреди съседите си за неканените гости, като знаеше, че тази новина ще ги хвърли в паника.