— Мога да яздя.
— Ами тогава да тръгваме, госпожице.
Той хвана юздите на старата Нели и потегли на юг. Къртни нямаше време за друго, освен да отвърне на Мати, която й махаше за сбогом.
Съвсем скоро те се озоваха на края на Рокли и с една дълбока въздишка Къртни мислено се сбогува с четиригодишния период от живота си.
Не беше нужно много време, за да свикне да гледа гърба на Чандос. Той просто отбягваше да язди до нея. На няколко пъти тя се опитала го настигне, но той винаги съумяваше да се отдели на прилично разстояние от нея — не много напред, но не и достатъчно близко, за да могат да си говорят. Въпреки това винаги усещаше какво става с нея зад гърба му. През цялото време въобще не погледна назад, но всеки път, когато конят й изоставаше, той също веднага забавяше ход. По този начин постоянно поддържаше една и съща дистанция. Това поуспокои Къртни.
Но спокойствието й не трая дълго. След известно време Чандос спря коня, скочи на земята и се запъти право към нея. Тя го изгледа с любопитство. До залез слънце имаше още време и тя си помисли, че е твърде рано да си правят лагер за спане. След това усети тревожна тръпка, тъй като лицето на Чандос беше съвсем неподвижно, а в очите му се четеше студена решителност.
Без ли произнесе и дума, тоя посегна и я смъкна от коня. С изплашен нисък тя падна в ръцете му и ботушите й се удариха в неговите подбедрици. Той не трепна. Едната му ръка я обхвана здраво през кръста, а другата слезе надолу и притисна здраво бедрата й.
— Чандос, моля ви! — извика тя, шокирана и ужасена. — Какво правите?
Той не каза нищо. Очите му бяха ледено сини и в тях ти прочете всичко, което трябваше.
— Защо?
— А защо не?
О, Боже, не можеше да повярва, че това става наистина.
— Аз ви имах доверие.
— Явно не е трябвало — студено каза той, обгръщайки я плътно с ръцете си.
Къртни се разплака.
— Моля ви, причинявате ми болка.
— Ще ви заболи още повече, ако не направите това, което ви кажа, лейди. — Сега си сложете ръцете около врата ми.
Той не показа никакво раздразнение. Гласът му не се повиши ни най-малко. Къртни повече предпочиташе да го види ядосан, отколкото така студено решителен.
Гледайки в неговите непроницаеми очи, тя се подчини — беше я страх да не го послуша. Сърцето й биеше лудо. Господ да й е на помощ! Как успя така ужасно да се заблуди в този човек.
— Така е по-добре — каза той с равен глас.
След това освободи едната си ръка и само с едно движение разкъса блузата й отпред.
Къртни се разпищя. Знаеше, че е безсмислено, но не можеше да се спре. Но това имаше ефект. Докато пищеше, Чандос я отблъсна от себе си и тя падна по гръб, като се просна в краката му, Побърза да се прикрие с краищата на скъсаната си блуза.
Беше се осланяла напълно на закрилата на Чандос и сега се чувстваше ужасно измамена. Тя го погледна и в очите й ясно можеха да се прочетат чувствата, които напираха у нея.
Къртни потрепера. Така изправен с разкрачени крака, той изглеждаше силен и красив, но безмилостен и жесток в същото време.
— Мисля, че още не сте разбрали напълно положението, в което се намирате, защото иначе нямаше да ми играете по нервите с тези писъци.
— Напротив.
— Тогава обяснете ми. Веднага.
— Мисля, че ще ме изнасилите.
— И?
— И аз не мога да ви попреча.
— И?
— Аз… не знам какво друго бих могла да кажа.
— О, би могло да се допълни още дяволски много, лейди. Изнасилването е най-малкото нещо, за което трябва да се притеснявате. Вие се оставихте да зависите от моето милосърдие. Това беше адски глупаво, защото сега аз мога да правя с вас каквото си поискам. Мога да ви прережа гърлото и да ви захвърля някъде, където няма да мине жив човек.
Къртни се разтрепери силно. Не го беше преценила, когато трябваше, а сега беше твърде късно.
Тъй като тя не преставаше да се тресе, Чандос се наведе към нея и я зашлеви по бузата. Тя моментално избухна в силен плач и той изруга. Може би беше твърде суров с нея, но тя имаше нужда от един добър урок. Ако се беше наложило, беше готов в да отиде и по-далеч, вместо само да я постресне. Но нямаше нужда — тя се изплаши доста лесно.
Той сложи ръката си на устата й, за да я накара да млъкне.
— Можеш да спреш да плачеш. Няма повече да ти причиня болка.
Чандос видя, че тя не му вярва, и въздъхна. Беше си свършил работата по-добре, отколкото очакваше.
— Чуй ме, котенце — каза той бавно и внимателно. — Болката не се забравя лесно. Затова те накарах да я изпиташ. Искам да запомниш това, което научи днес. Някой друг можеше да те изнасили, да те обере и по всяка вероятност да те убие, за да прикрие престъплението си. Не можеш да си поверяваш живота в ръцете на непознат човек нито тук, нито където и да е. Опитах се да ти го кажа, но ти не ме послуша. Твърде много опасни типове се навъртат по тези места.