— Няма нужда да ходите при баща си. Той трябва да дойде при вас. Пишете му.
— Знаете ли колко време е нужно, за да стигне едно писмо до Уако? Бих могла да стигна до там по-бързо.
— Аз мога да занеса писмото.
— В Уако ли отивате?
— Не чак толкова далече, но мога да отида заради вас.
— Няма да го направите — не се съгласи девойката. — Тръгнете ли си веднъж, няма и пръста си да помръднете заради мене.
— Казах, че ще отида, а щом съм казал, значи ще го направя.
— Ами ако баща ми не е там? — позволи си да попита Къртни. — Как ще разбера за това? — Очите й го умоляваха настойчиво, но той не даде вид, че го е разбрал.
— Вероятно по някое време ще се върна насам.
— По някое време? И се предполага, че аз ще трябва да чакам до това някое време.
— Какво, по дяволите, искате от мен, лейди? Освен изпълнението на вашите поръчки имам да върша и други неща.
— Искам да ме заведете до Уако! Обещахте да го направите.
— Никога не съм обещавал подобно нещо. Казах ви само да изпълните нещата от списъка, а вие сте си направили грешни заключения. — Той не повиши глас, но Къртни разбра, че вече е изгубил търпение. Дори и да беше така, тя не можеше да го пусне да се измъкне така лесно.
— Не виждам какво ви пречи да ме вземете със себе си. И без друго отивате в Тексас.
— Значи нищо не сте разбрали от урока, така ли? — сега гласът му беше студен.
— Не… не, напротив — заекна тя нервно.
— Ами да, защото иначе не бихте настоявали повече да пътувате с мене.
Къртни смутено извърна поглед. Той беше прав, разбира се. Дори не трябваше да разговаря повече с него.
— Знам защо направихте всичко това — тихо каза тя. — Не мога да кажа, че го одобрявам, но не мисля, че сте искали да ми навредите.
— Не можете да бъдете сигурна.
Къртни се вкамени, когато внезапно ръцете му здраво обгърнаха тялото й. Почти останала без дъх, тя едва успя да каже:
— Нима вие… нима действително бихте…
— Слушайте, госпожице — прекъсна я остро Чандос, — не знаете на какво съм способен, така че не се опитвайте да гадаете.
— Отново искате да ме сплашите?
Той я пусна и седна встрани.
— Вижте, всичко, което исках, беше да престанете да плачете и вие спряхте. Сега нека се опитаме малко да поспим.
— Защо не? — реагира сърдито тя — Моите проблеми изобщо не ви засягат. Забравете, че исках помощта ви, просто забравете за всичко.
Чандос се изправи. Не обърна внимание на острия й тон. Тя е жена, помисли си той, и сигурно ще се почувства по-добре, като се пооплаква малко. Последващите й думи го поляха като студен душ.
— Имам още една възможност. Рид Тейлър ще ме заведе до Уако. Разбира се, това означава да се омъжа за него, но какво друго ми остава? Свикнала съм нещата да не се нареждат така, както на мене ми се иска, така че има ли значение.
Тя се беше обърнала и гледаше настрани — като че ли не говореше на него, а на себе си. Дяволска работа! Той се чудеше дали да се направи на разсеян, или да й влее още малко акъл.
— Госпожице!
— Какво? — рязко отвърна тя.
Чандос се подсмихна. Може би след всичко и е останал малко кураж.
— Трябваше да ми кажете, че сте готова да си послужите с тялото си, за да стигнете в Уако.
— Моля? — Къртни се обърна тъй бързо, че одеялото й падна от нея. — За нищо на света не бих…
— Но не ви ли чух току-що да казвате, че ще се омъжите за онзи човек.
— Това няма нищо общо с… с това, което имате предвид.
— Така ли? Нима мислите, че можете да се омъжите за един човек, без да споделите леглото му?
Гъста червенина заля бузите на Къртни. Изобщо не си беше помисляла такова нещо, само си приказваше, за да й олекне.
— Всъщност не е ваша работа какво ще правя, след като ме върнете в Рокли.
Той се приближи и се надвеси над нея.
— Ако честта ви е за продан, аз може и да се заинтересувам.
Тя онемя. Дали го правеше само за да я шокира?
— Говоря за брак — каза Къртни и гласът й потрепери. — А вие?
— Не.
— Тогава няма какво повече да разсъждаме — твърдо каза тя и се обърна.
Чандос я наблюдаваше, докато тя се пресегна за олялото и се зави чак до брадичката си. За миг той обърна поглед към обсипаното със звезди небе, като си помисли, че сигурно не е с всичкия си. Сетне пое дълбоко дъх и каза сякаш между другото:
— Ще ви отведа в Тексас.
Настъпи необичайна тишина. След малко Къртни се обади.
— Но цената ви е станала прекалено висока за мене.
— Никакво допълнително заплащане, госпожице, само толкова, колкото пожелаете да ми заплатите.