— Защо, защо направи това?
Единственото нещо, което можеше да направи, беше да я задържи по-далече от себе си, а тя на всичко отгоре го питаше защо. Е, какво можеше да очаква от една девица? Да го пита защо! Ами тези меки узрели гърди, които го изгаряха с допира си, ами нежните й като коприна голи ръце, обхванали врата му, като от топлината на тялото й го деляха само една тънка долна риза и една нощница. Защо! Боже, милостиви!
Той не знаеше какво би направил в следващия миг, ако не беше зърнал зад девойката погледа на Скачащия вълк. Както изглеждаше, приятелят му беше чул писъка й и беше дошъл на помощ. Какво ли беше видял от предишната сцена? Очевидно достатъчно, ако се съдеше по многозначителната усмивка, която отправи на Чандос, преди да си тръгне.
Мъжът въздъхна дълбоко.
— Забрави за това — каза й той. — Просто мислех, че това е най-добрият начин да ти запуша устата.
— О!
Да й се не види! Сега пък беше разочарована. Не си ти даваше сметка, че беше на косъм да се намери по гръб под него? Явно нищо не разбираше, помисли си Чандос. Толкова ли не можеше да си даде сметка какво му причинява?
Той пристъпи към огъня и ядосано хвърли още едно дърво в него.
— Отивай да спиш, лейди — каза той с гръб към нея.
— Къде беше?
— Чух шум и отидох да проверя. Нямаше нищо. Но ти трябваше първо да погледнеш дали конят ми го няма, преди да си правиш някакви изводи. Запомни това за следващия път.
Къртни си пое дълбоко въздух. Уф, беше се показала като абсолютна глупачка. Нищо чудно, че в гласа му имаше такава тревога. Сигурно си мислеше, че има работа с някаква истеричка, която непрекъснато му се качва на главата.
— Това няма да се повтори… — започна девойката, но изведнъж млъкна, като чу от устата на Чандос една от непознатите думи, която често употребяваше, когато бе ядосан. След това той се обърна рязко и тръгна към коня си.
— Къде отиваш?
— Така и така се разсъних, ще отида да се изкъпя — и той извади кърпа и сапун от торбата си.
— Чандос, аз…
— Отивай да спиш!
Къртни отново се сгуши в постелята си, усещайки как ядът й напира да се излее, докато спътникът й се отправи към реката. Искаше само да му се извини. Защо я беше скастрил така грубо? След малко погледът й беше привлечен от купчинката дрехи, подредени недалеч от нея. По бузите й изби руменина — та тя дори и не беше разбрала! О, не, как беше могла да се хвърли в ръцете му само по бельо!
Къртни не знаеше дали да плаче, или да се смее на абсурдната картина, каквато трябва да е изглеждала в очите на Чандос. Май не беше много за смях. Сега вече не й беше чудно защо той се беше държал по този начин. Сигурно се е притеснил повече и от нея, ако това изобщо беше възможно.
Къртни въздъхна и се обърна с лице към огъня, за да може да гледа към реката. Не можеше нито да чуе, нито да види Чандос, но знаеше, че той е някъде там долу. Искаше й се да има куража да се изкъпе в реката като него, вместо само да се наплиска с дрехите, както беше направила, преди да си легне. Това сигурно щеше да се отрази чудесно на измъчените й мускули.
Все още беше будна, когато Чандос се върна в бивака им, обаче се престори на заспала. Боеше се, че той все още е твърде ядосан, за да иска да говори с нея. Тя го наблюдаваше през спуснатите си ресници и този път хич не се изненада, че й се иска да го гледа.
С гъвкавото си тяло и естествената грация на движенията си той й приличаше на добре гледано расово животно. Определено й наподобяваше на някакъв хищник — не толкова с вида си, колкото със своя начин на поведение. Той изглеждаше господар на себе си, самоуверен и способен да се справи с всяко предизвикателство, а това негово излъчване действаше на Къртни много успокоително.
Проследи с поглед как той метна кърпата върху един храст да съхне и пъхна сапуна в торбата, след което приклекна над огъня, за да сложи още съчки. Питаше се защо дори не я погледна да види дали спи, но когато обърна очи към нея, тя затаи дъха си още повече. Беше вперил погледа си по същия начин, както и тя не отделяше очи от него. Разликата беше само, че той не знаеше, че е будна и го гледа. А може би знаеше?
Какво ли си мислеше сега за нея? По всяка вероятност, че е само един товар, без който би могъл да мине, но каквито и мисли да му минаваха, по-добре беше тя да не ги знае.
Когато най-накрая мъжът се изправи и се приготви да си ляга, тя се почувства като ограбена от внезапната загуба на интерес от негова страна, когато в същото време нейното внимание изпяло му принадлежеше. Тя дори забеляза, че гърбът му е още мокър след банята — на вдлъбнатината между плешките му блестяха малки капчици вода и девойката изпита непреодолимо желание да го погали и да изсуши кожата му с ръката си.