— Тази кобила има ли име?
Той се готвеше да се бръсне и без да я погледне, й отвърна.
— Не.
— Може ли аз…
— Наричай я както ти харесва, котенце.
Къртни усети иронията в думите му и продължи да се занимава с животното. Да я нарича както си иска — както той се обръщаше към нея, както му падне. Той знаеше, че не й харесва да й казва лейди, но чак пък котенце! Е, второто все пак беше за предпочитане. А и начинът, по които го казваше… звучеше някак по-интимно и от това да я нарича с името й.
Тя се приближи до огъня, за да почисти и да прибере приборите. Докато вършеше това, се улови, че отново наблюдава Чандос, който в това време се бръснеше. Беше с гръб към нея и тя бавно и гальовно обходи с поглед тялото му.
Беше много добре сложен. За Бога, Къртни, това е доста меко казано. Великолепно беше думата, която по-добре му подхождаше. Тя си представи, че ако някой скулптор извае тялото на Чандос, би се получила забележителна творба.
Докато прибираше съдовете, за да ги измие на реката, Къртни въздъхна. Най-после беше погледната истината в очите, без повече да се смущава от това: тя се възхищаваше от тялото на този мъж.
Забърза надолу към реката.
— Май по-точната дума не е „възхищавам се“, а „желая“ — промърмори си тя под нос.
Тази мисъл я накара да се изчерви. Така ли беше наистина? Затова ли се чувстваше така странно, когато го погледнеше или когато той и докоснеше и най-вече когато я беше целунал? Какво всъщност знаеше тя за това да пожелаеш някого? Благодарение на Мати, която често описваше твърде неприкрито и обстойно чувствата си към своя съпруг, Къртни имаше по-голяма представа, отколкото можеше да се очаква за девойка като нея.
„Не мога да не го погаля“ би казала Мати и Къртни установи, че можеше да изрази по същия начин чувството, което изпитваше към Чандос. Тя усещаше съвсем определен копнеж да го докосне, да прокара пръсти по стегнатата му кожа, да изучи всяко кътче на тялото му.
Как би могла да избегне тези желания? Та тя беше непрекъснато заедно е Чандос. От друга страна, той не показваше особен интерес към нея. Тя беше убедена, че изобщо не я желае като жена. Та той дори не я харесваше.
Къртни остана насаме е въображението си. Целувката от миналата нощ продължаваше да занимава мислите й. Това не беше първото подобни изживяване в живота й — на няколко пъти беше получавала целувки от обожателите си в Рокли, спомняше си как Рид я целуваше, като че ли е негова собственост. Но никоя целувка не й беше харесвала така, както тази на Чандос. Какво ли щеше да бъде, ако той я беше целунал от истински чувства. Шокира я мисълта, че се опитва да си представи какъв ли е в леглото. Груб? Примитивен, какъвто беше животът му? Или щеше да бъде нежен? А може би по малко и от двете?
— Колко време е нужно, за да се измие един тиган?
Къртни се сепна, изпусна тигана във водата и се спусна да го хване, тъй като течението го понесе. С тигана в ръка тя се обърна, готова да му се скара, че така незабелязано се беше прокрадвал зад нея, но очите й попаднаха върху невероятно чувствените му устни и вместо да каже нещо, тя въздъхна и бързо отмести погледа си.
— Боя се, че малко се бях размечтала — виновно обясни тя, като се молеше той да не се досети за какво си беше мислила.
— Ще си мечтаеш, докато яздим. Крайно време е да се изпаряваме оттук.
Той се отдалечи, като я остави вбесена от неговата грубост. Да, такава беше тъжната истина — той си беше един обикновен стрелец — безскрупулен, безжалостен дивак. Неприятен тип. Това не беше любовникът на нейните мечти.
18.
Те се отделиха от криволичещото корито на река Арканзас и веднага почувстваха разликата. Вече го нямаше студения полъх, който идваше от реката и пропъждаше досадните насекоми, а и сянката на дърветата също им липсваше. Но оттук нататък реката отиваше на югоизток, а те се отправиха на югозапад, като Чандос й обясни, че по-късно през деня отново ще я видят, като стигнат дотам, където рязко извива на запад. Тази вечер щяха да прекосят мястото, където река Нинеска се вливаше в Арканзас.
Горещината измъчваше Къртни. Беше първата седмица на септември, но по нищо не личеше, че лятото е вече към края си. Беше влажно. Пот се стичаше от челото й надолу. По гърба и между гърдите й и мокреше дебелата пола между краката й. Толкова се беше обезводнила, че Чандос сложи малко сол в манерката й с вода, колкото и да й беше неприятно да я пие така.
Стигнаха в местността на пясъчните хълмове късно следобед. Ниските, равни възвишения се простираха по цялата източна част на индианската територия и по южната й граница се сливаха с планините Арбакъл. На някои места хълмовете достигаха до четиристотин фута височина и бяха покрити с гъсти дъбови и брястови гори, които гъмжаха от дивеч.