— Представям си как една бяла жена може да наговори всякакви глупости само и само да се докопа до оръжието. Знаеш, че си готова на такива работи, скъпа — отвърна й Хубавеца. — Можеш да си дрънкаш до посиняване, но отговорът ми е „не“.
— Ти…
— Затваряй си проклетата уста, за да мога да чувам какво стана наоколо — избухна той.
Къртни замълча. И точно в този миг Франк се обади изумен:
— Не мога да повярвам! Това копеле е напълно откачено! Той идва сам!
Хубавеца и Къртни се обърнаха натам. Яхнал коня си. Чандос се приближаваше към тях, като се промъкваше между дърветата. Спря само на някакви си десетина фута от тях. Сърцето на девойката подскочи от радост. Той беше дошъл заради нея! Макар и болен, той беше тук, за да я спаси!
Чандос изглеждаше ужасно. Наболата брада и измачканите дрехи още повече подчертаваха измъчения му вид. Дори не се беше преоблякъл.
Хубавеца се подсмихваше Франк стискаше здраво пистолета си.
Чандос държеше юздите на коня, а пистолетът беше в кобура. Когато погледът му пробегна по Къртни и той забеляза разкъсаните й дрехи, тя видя как целият се напрегна и стисна челюсти.
— Няма ли някой друг с тебе, господине?
Чандос не отговори на въпроса на Франк. Слезе от коня и без да бърза, застана пред него. Къртни притаи дъх, защото той още не беше извадил пистолета си, а за Франк беше достатъчно малко да повдигне своя, за да го застреля. Но в същия момент тя забеляза, че дълголикият като че беше стреснат от смелостта на Чандос и все още се колебаеше. Хубавеца също не помръдваше. Тогава тя разбра, че по всяка вероятност двамата мъже си мислеха, че от гората към тях са насочени стрелите на индианците. Не можеха да повярват, че Чандос ей така, сам ще влезе в лагера им, ако неговите приятели команчите не го прикриват. А дали наистина не беше така?
— Ти ли си Чандос? — осмели се да попита Франк.
Чандос кимна.
— Следите ви говорят, че сте четирима. Къде е четвъртият?
Хубавеца се усмихна.
— Няма да ти се поправи, като научиш.
— Мексиканецът е мъртъв, Чандос — обади се Къртни.
— Казах ти да си затваряш устата! — изкрещя Хубавеца и посегна да я удари.
— На твое място не бих го направил — спря го гласът на Чандос и онзи бавно свали ръката си и застана точно срещу него. Къртни подозираше, че Хубавеца се готви да стреля, но Франк го изпревари, тъй като беше усетил, че в думите на Чандос се крие нещо.
— Не питаш за Евънс. Ти ли го уби?
— Той не е мъртъв — каза му Чандос.
— Тогава, какво, по дяволите, му направи, та изкрещя така?
— Не ми хареса тонът му и се наложи да…
— Чандос, не желая да слушам повече! — извика Къртни.
— Е, няма значение — съгласи се Франк. — Значи той не е мъртъв?
— Оставих му пушката подръка.
Къртни, не разбра добре значението на тези думи, но на двамата мъже им стана напълно ясно. Това беше повод да се сложи край на приказките, защото вече не можеше да има никакви съмнения относно намереният на Чандос. Въздухът се наелектризира от погледите, които тримата мъже си разменяха в очакване кой ще започне пръв. Направи го Франк. Той рязко вдигна дулото на пистолета и стреля.
Къртни изпищя. В резултат на нервното напрежение ръката на дълголикия му изневери и куршумът му попадна встрани от целта. В същото време почти едновременно Чандос и Хубавеца извадиха пистолетите си. Чандос се хвърли на земята и гръмна два пъти, като още с първия изстрел уцели Франк в средата на гърдите и той почти веднага издъхна. При втория му изстрел Хубавеца се приведе напред с очи, разширени от удивление. Не можеше да повярва — не беше успял да изстреля и един куршум. Той дръпна спусъка, но в същия миг Чандос стреля за трети път и пистолетът на Хубавеца отхвръкна от ръката му. От тласъка той се превъртя и се свлече на колене с лице към Къртни.
— Струва ми се… че трябваше да те послушам, скъпа. Това копеле… ме уби.
Беше още жив. Щеше да диша още известно време, но часовете му бяха преброени. Никой не можеше да му помогне и той знаеше това. Красивите му виолетови очи се изпълниха с ужас.
Чандос се изправи и се приближи към жертвата си. Лицето му беше като от камък. Той се надвеси над Хубавеца, взе пистолета му и го затъкна в колана си, а след това прибра своя в кобура. Мъчейки се от болката, Хубавеца разбра какво го очаква.
— Оставил си на Евънс пушката му — изпъшка той. — Остави ми оръжието и на мене.
— Не.
— Чандос, не можеш да го оставиш така! — извика Къртни.