— От това по-сигурно, здраве му кажи! Разбрах, че в града е дошъл един федерален полицай от рейнджърите, иначе нямаше да го предам. Не вярвах, че тукашният шериф ще го тикне зад решетките, затова казах на приятеля си Пепър да помоли този рейнджър да дойде да ме види. Казах му кой е Уейд в действителност. Той ми беше разправил за онова момиче, което беше убил в Сан Антонио. Веднъж ме заплаши, че и мене ще ме убие по същия начин, и аз повярвах.
— Този рейнджър залови ли го? — попита Чандос, като се опитваше да скрие нетърпението си.
— Да. Той дойде тук малко по-късно заедно с шерифа и хванаха Уейд по бели гащи. Копелето пак ме желаеше, нищо, че бях в този окаян вид. Дори сякаш така още повече му се харесвах.
— Преди колко време стана това?
— Преди три дни, господине.
Чандос изпъшка. Проклети да са тия три дена! Ако не беше го ухапала змията, а после и оная банда, дето отвлече Къртни, щеше да завари Смит точно навреме.
— Ако искаш да го видиш, господине, ще трябва да си плюеш на петите — продължи Лорета. — Този рейнджър знае всичко за Уейд. Каза, че имат достатъчно доказателства против Уейд в Сан Антонио, за да го обесят веднага след като го осъдят.
Чандос не се съмняваше в това. Скоро след убийството беше ходил в Сан Антонио и беше чул всичко за случая. Там за първи път изгуби следите на Смит. Той кимна:
— Длъжен съм да го стигна, хлапе.
— Не съм хлапе — сопна му се тя. — Във всеки случай не изглеждам толкова малка, когато се гримирам. Вече от една година работя като танцьорка в нощния клуб.
— Трябва да има закон, който да забранява това.
— Я не се излагай! — дръзко го пресече момичето. — Наемен убиец, а седнал да ми чете проповеди. И това ако не е върхът!
Когато той не реагира на предизвикателството й, а се обърна и тръгна към вратата, тя извика след него:
— Хей, господине, не каза защо го търсиш.
Чандос я погледна. Това момиченце съвсем лесно можеше да стане една от жертвите на Смит. Не можеше да разбере какъв голям късмет е извадила.
— Търсех го за убийство, хлапе. Онова момиче от Сан Антонио не е единственото, което е убил.
Дори и от мястото си можа да види как тя настръхна.
— Нали… нали не мислиш, че би могъл да се изплъзне от рейнджъра?
— Не, не мисля.
— Сигурно ще се махна оттук веднага след като ребрата ми се оправят. — Тя отправи последните думи повече към себе си.
Чандос хлопна вратата. Спря пред къщата и притвори очи, като размисляше дали изобщо да се захваща с рейнджъра. Вероятно би могъл да го настигне, но той беше човек на закона и нямаше да му предаде Смит доброволно. Щяха да се сбият, а Чандос не можеше да си представи, че ще трябва да го убие, след като човекът само изпълняваше дълга си. Никога не беше правил подобно нещо. И нямаше намерение тепърва да започва.
А освен това какво щеше да си помисли Къртни? Ако не се върнеше в Аламеда, преди да са минали четири дни, тя щеше да си помисли, че я е излъгал. Дори можеше да се опита да тръгне сама за Уако.
Това реши въпроса, но не му стана по-добре. По дяволите, откога тя имаше първостепенно значение за него?
Чандос се отправи към конюшнята, като усещаше как в него се надига чувство за празнота и неудовлетвореност. Нямаше да отпише Смит от сметката само затова, че отново беше останал с празни ръце. Не му беше за първи път. Най-напред щеше да заведе Къртни до Уако, а после щеше да продължи към Сан Антонио. Не искаше да остави Смит в ръцете на правосъдието. Това копеле принадлежеше само на него.
34.
Къртни прекара целия съботен следобед в писане на писмо до Мати. Само преди три седмици беше напуснала Рокли — Боже мой — само толкова ли? Струваше й се, че са минали месеци.
Искаше да съобщи на приятелката си, че не съжалява за решението си да отиде в Уако. Мама Алварес я беше уверила, че със сигурност ще се намери някой от мнозината, които минаваха през Аламеда на път за Канзас, който да занесе писмото й. Така че тя написа едно дълго писмо, описвайки най-подробно всичките си преживелици, но премълча, че се е влюбила в своя придружител. Завърши писмото с това, че много се надява да намери баща си.
Според Мама Алварес Уако беше на по-малко от една седмица път от тук. Скоро Къртни щеше да разбере дали интуицията й е била вярна или просто е преследвала вятъра на мечтите си. Не се осмеляваше да мисли много за бъдещето, защото, ако не откриеше баща си, щеше да остане сама в Уако, без пукната пара при това, понеже трябваше да плати на Чандос с това, което й беше останало. Ако нещата се обърнеха неблагоприятно за нея, тя нямаше представа какво щеше да прави в такъв случай.
Денят мина спокойно. Отказа се да чака Чандос на прозореца, както досега. Пожела да слезе в ресторанта за вечеря, но Мама категорично отказа, като й напомни, че спътникът й беше наредил да остане в леглото, за да не преуморява глезена си. Кракът й беше по-добре. Сега тя дори можеше да стъпва на него и да се разхожда насам-натам без патерицата, но реши да не спори. Мама Алварес го правеше за нейно добро. Тя беше самото милосърдие — абсолютна противоположност на дъщеря си.