Без съмнение я предупреждаваше да се отдръпне. Почувства се такава глупачка. Беше провидял през нея, сякаш бе направена от крехко стъкло, беше усетил глупавото желание, което изпитваше към него и сега ѝ казваше да се махне, преди това да ги е накарало да се почувстват неудобно.
Бийти замига бързо, за да преглътне сълзите. Насили се да се усмихне леко.
— Хубаво. Не мога да стоя цял ден тук и да си говорим. По-добре да се захващам със сметките.
Той си сложи шапката и кимна, после се обърна и излезе. Великолепен в новото си палто, завинаги далеч от нея.
* * *
В първия ден на август Бийти получи телефонно обаждане от отдела за дамско облекло на „Фицджералдс“ в Хобарт. Бяха продали всичките ѝ поли и искаха да знаят дали има още. Бяха приготвили за нея четирийсет и осем паунда, които я чакаха.
Поемането на допълнителен бизнес изглеждаше добър начин да се опита да изкара Чарли от съзнанието си.
22
1938 г.
Коледа нямаше да бъде същата без Михаил.
Стаята бе изпълнена със смях и музика, Питър и брат му Мат, работниците във фермата, пееха някаква пиянска песен, Луси подскачаше нагоре-надолу, въртеше се около елхата и непрекъснато питаше какъв е „големият зелен подарък“. А Михаил стоеше до празната камина, прегърнал годеницата си, широко усмихнат, както през всичките шест месеца, откакто я бе срещнал. Михаил се женеше за Катрин — вдовица с две големи деца — и сега се местеха в Лонсестън, за да са близо до възрастните ѝ родители. И Бийти трябваше да се научи да се справя без него.
— Хайде — каза тя, вдигайки капака на пианото. — Росела, ще ни изсвириш ли една песен, за да спреш ужасното пеене на тези мъже?
Росела беше новата ѝ съседка. Тя и съпругът ѝ бяха взели на лизинг фермата на Фаркър в началото на годината, и двете с Бийти се бяха сприятелили.
Дъщеря им Лизи беше на същата възраст като Луси и те прекарваха всеки момент от ваканцията си заедно, тичаха из ливадите, строяха си колиби и правеха кюфтета от кал.
Когато Росела седна и засвири „Джингъл белс“, и всички се включиха, Бийти обви ръце около Луси и премина с поглед по всички лица, пресмятайки коледните си дарове. Два фантастични настрига вълна и разрастващ се допълнителен бизнес в проектирането на дамски облекла ѝ бяха донесли финансовата сигурност, за която отдавна мечтаеше. Пианото, малкият удобен камион, стъклените коледни украшения. Това бе предизвикало дори неохотното уважение на Хенри, и с това — разрешението му да пусне Луси да прекара цял срок тази година с Бийти, като ѝ преподава гувернантка. Въпреки че тя толкова се разсейваше от случващото се на ливадата, че едва научаваше нещо, което не убягна на Моли.
— Тя трябва да започне нормално училище през януари — размаха бледите си ръце Моли. Моли знаеше, че губи Луси; Бийти не ѝ съчувстваше. Щеше да бъде болезнено за Луси да я изпрати обратно, след като са били толкова дълго заедно, но Бийти знаеше, че — бавно и безвъзвратно — тя печелеше.
Онова, което финансовият успех не ѝ бе донесъл, беше спокойно сърце. Чарли още работеше при нея и се бе преместил отново в бараката на стригачите. Да, беше ѝ позволил да му купи истинско легло, скрин и шкаф за нещата му. Но я държеше на разстояние. Наистина не се налагаше да се виждат често. Той движеше неговата част от бизнеса, тя — нейната. Нямаше други жестове на обич след онзи случай, когато ѝ подари топа вълнен плат. Беше само от другата страна на ливадата, но можеше да е на милион километри оттук. Тя се опита да не мисли за него. Обикновено успяваше да държи горещите си фантазии под контрол. Но още не бе срещнала мъж, който можеше да се сравни с него.
Чарли видя очите ѝ да блуждаят из стаята и ѝ се усмихна. Просто приятелска усмивка, без никакъв скрит подтекст. Но тази дребна проява на обич — сдържана, доколкото можеше да бъде — придаде на коледната музика нотка на меланхолия, сякаш някъде — съвсем близко — се свиреше друга мелодия.
Песента свърши и Бийти помоли всички за тишина, за да може да каже няколко думи.
— Михаил — започна тя, — когато нямах нищо, ти беше до мен. Остана с мен в най-лошия момент от живота ми и затова винаги ще съм ти задължена.
Михаил махна с ръка неловко. Катрин се изправи на пръсти да целуне загорялата му буза. Всички изръкопляскаха, някой се провикна за още бренди и Бийти осъзна, че е станало прекалено късно за Луси.
— Лека нощ, малка червенокоске — каза Чарли с обич, когато Луси пожела лека нощ на всички от прага.
Бийти я заведе до горе и я сложи да легне.