А сега беше прекалено късно.
* * *
Преди да замине, Михаил бе научил Бийти как да кара малкия трактор с тракащия му двигател и широки гуми, така че тя сама закара Луси в Хобарт в средата на януари. Момиченцето плака на тръгване, но Бийти не беше сигурна дали сълзите бяха, че оставя Бийти, или че Хенри ѝ е липсвал. Хенри прегърна Луси буйно. Не можеше да се отрече връзката между тях.
— Благодаря ти, че я върна невредима — каза Моли, докосвайки леко Луси по рамото. — Липсваше ни толкова много.
— А сега е мой ред да ми липсва — каза Бийти. — Ще дойдеш ли малко да повървим?
Луси и Хенри влязоха вътре, а Моли излезе през портата с Бийти и се отправиха към големия евкалипт в края на улицата. Горещ вятър духаше от дни откъм запад и правеше кожата на Бийти суха и напукана.
— Искам Луси за по-дълго. Искам я за половин година — каза Бийти без предисловия. — Тя работи добре с гувернантката.
Моли вече клатеше глава.
— Това е прекалено разрушително за детето. Необходимо е да свикне повече с училището. Освен това не ходи на църква, когато е при теб. Подивява.
— Не подивява — отвърна Бийти, питайки се дали това е лъжа. Луси определено имаше много неуплътнено време във фермата. — Учи какво се прави във фермата. Вече може добре да язди кон и помага с пилетата и градината.
— Това не е живот за младо момиче. Тя се нуждае от граници. Нуждае се от маниери, трябва да е в състояние да се приспособява. Освен това лицето ѝ се покрива с лунички. — Моли се намръщи, вдигайки глава към слънцето. Днес то беше безмилостно, опичаше всичко. — Хенри няма да иска да чуе за това, отсега те предупреждавам. Мрънкаше през цялото време, докато я нямаше. Направо е непоносим. Обича това дете повече, отколкото можеш да си представиш.
Бийти не натисна повече. Раздялата с Луси винаги бе достатъчно тежка и без възбуждането на старото зложелателство.
* * *
Бийти се отби в два от бутиците в Хобарт, за които правеше дрехи, за да получи пари и нови поръчки. Беше спряла да напазарува във „Фицджералдс“, когато осъзна, че не е в състояние да удовлетвори търсенето. Беше сама жена. Така че се съсредоточи върху няколко дизайна в няколко размера, сложи им четири пъти по-висока цена и вземаше специални поръчки, ако е необходимо. Намери вълнен плат, подходящ повече за практични дрехи, а не за лекомислените рокли, които обичаше да измисля като тийнейджърка. Започна да оценява красотата на простите линии. В главата си имаше дузина модели и понякога разсеяно ги скицираше. Но без екип от шивачки нямаше да има време да го прави, така че се концентрира да задържи бизнеса да върви гладко.
Горещината трептеше върху пътя и Бийти шофираше към къщи с отворени прозорци. Колата изглеждаше много празна на връщане без бърборенето на Луси. Тя винаги преживяваше отсъствието на момиченцето като бавна болка, която не отминаваше. Бяха изтекли почти десет години от деня, когато разбра, че е бременна. Десет години като едно мигване на окото. Защо чакаше, надявайки се, че Хенри и Моли ще се смилят над нея? Със сигурност сега бе достатъчно богата и влиятелна, за да се издигне над всички техни опити да я дискредитират.
Тя шофираше през хълмове и долини, изгорели под жълтото слънце. Шосето свърши и премина в черен път. Намали. Приближаваше Люинфорд. Реши да спре. Този път нямаше да позволи на Лео да я разубеди. Ако не искаха да си поделят Луси, то тогава щеше да я вземе за постоянно.
* * *
Бийти изпита почти любопитство какво става в Люинфорд напоследък. Обикновено пътуваше по един час на север, за да се снабдява с продукти до един по-голям град, където не се интересуваха кой е собственик на „Дивото цвете“ и защо. Когато паркира калния си пикап пред пощенския офис — срещу малката каменна къща на Лео — един-двама от местните клюкари спряха да видят на кого е. Бийти излезе гордо, свали ръкавиците и ги пъхна в чантичката си. Франк с очите като цепки, съпругът на Тили Хароу, метеше пред магазина. Той спря и се намръщи. Тя сви рамене. Беше облечена хубаво — със собствени модели — и тъмната ѝ коса бе идеално сресана и прибрана зад ушите. Знаеше, че изглежда добре: стройна и гъвкава от тежката работа и добрия начин на живот. Нека сега се пукат от яд, че е богата.