— Стой! Стой, момиче — каза Бийти, но усети как започва да се изплъзва. Слезе бързо, Аби рязко извъртя глава и тя изпусна поводите от ръцете си. Кобилата се освободи за секунда и се отдалечи в галоп.
Бийти се обърна. Обзе я ужас. Пламъците фучаха надолу по планинския склон. Не знаеше какво да прави.
Чарли. Беше сам в къщата.
Тя се обърна към кучетата:
— Вървете. — Тя посочи в посоката, в която бе изчезнала кобилата. — Вървете.
Животните я погледнаха. Изглеждаха несигурни.
— Хайде! Вървете! — Тя се затича обратно, към Чарли. Не я интересуваше дали на проклетите овце, които притежаваше, им е станало нещо; щеше да остане до Чарли.
Пепелта, която падаше сега, гореше, а когато докоснеше земята, започваше да пращи в задимената безжизненост. Бийти тичаше по-силно от когато и да било, бедрата я заболяха, сърцето ѝ блъскаше като обезумяло в гърдите. В далечината можеше да види, че конюшните горят. Сигурно под стряхата бяха паднали въглени. На фона на червеното небе силуетът на Чарли се движеше по покрива на къщата. Тя затича още по-силно.
Внезапно вятърът утихна. Стана тихо и зловещо.
— Чарли! — извика тя. — Вятърът спря.
Той се обърна и я видя, че тича към него.
— Сега ще обърне — каза Чарли. — Стой там.
Миг по-късно дърветата започнаха да треперят отново. Най-тънките клончета се огъваха в кръг, след това се откъсваха и излитаха. Над тях заваля нов дъжд от пепел.
Тя беше вече в пералнята и можеше да види, че Чарли е вдигнал маркуч на покрива и гаси въглените, които се сипеха върху къщата.
— Насочи се на изток — извика Бийти и изпита облекчение въпреки задушаващия пушек. — Вятърът смени посоката. Ще мине точно покрай нас.
Горе на покрива Чарли ругаеше.
— Какво има?
— Помпата отказа.
— Ще донеса вода.
— Не, забрави за кофите. Провери помпата.
Бийти погледна към помпата мълчаливо. Нямаше идея какво да прави. Въглените летяха около нея.
— Провери къде е свързан маркучът — провикна се той.
Тя едва успяваше да се концентрира. Маркучът се беше огънал, прекъсвайки струята. Оправи го с треперещи ръце и водата я заля. Маркучът се беше изхлузил.
— Бийти, бързо, за бога!
Тя се зае несръчно, свърза го отново към помпата и натисна клемата колкото може по-силно.
На покрива се чу звук от вода.
— Точно така! — каза той. — Точно така!
Силуетът му горе, на фона на пламъците, накара сърцето ѝ да се свие. Ами ако се подхлъзнеше и паднеше? Ако огънят го обхванеше? Ако къщата ѝ се запазеше, но Чарли не беше в нея, тогава не си струваше да я спасява. С внезапна яснота осъзна, че го обича. Че всичките ѝ тревоги за това какво ще кажат хората са абсурдно дребнави и незначителни. Защо трябваше да позволяват мнението на другите да диктува живота им?
— Внимавай, Чарли — извика тя. — Моля те, моля те, бъди внимателен!
Той не отговори. Огънят не беше напреднал и тя си позволи предпазлива надежда. Притисна яката на халата към шията си. Дъждът от пепел намаля. Вятърът бе отнесъл огъня в друга посока. Но какво му пречеше отново да завърти?
Минаха секунди, сърцето ѝ продължаваше да препуска. Вятърът спря. Пепелта се слегна и притихна.
— Смятам, че вече можеш да откачиш маркуча, Бийти — извика той. — Аз ще остана тук горе.
— Тогава и аз ще се кача.
— Ти ще стоиш долу.
Но тя не слушаше. Откачи маркуча и изтича в къщата. На втория етаж, в стаята на Луси, имаше стълба към тавана, която излизаше на покрива. Оттам можеше да се изкатери на керемидите. Чарли седеше, оставил маркуча отстрани. Беше обхванал коленете си с ръце, лицето му беше покрито със сажди.
— Казах да не се качваш — произнесе той.
Тя подпря ръце на улука, за да се издигне, но той стана внимателно и ѝ махна да слезе долу.
— Аз ще сляза — каза той. — Можем да наблюдаваме пожара.
Плъзна се по покрива и по парапета до нея. Оттук можеха да гледат към ливадите и към дърветата отвъд, оранжевият блясък избиваше през пушека.
— Ще ни подмине ли? — попита тя.
— Така изглежда. Освен ако вятърът не промени посоката си отново.
Дълго време гледаха мълчаливо. Конюшнята изгоря и рухна с изригване на вулкан от пепел и въглени. Постепенно бученето на огъня в далечината започна да утихва. Бийти осъзна, че продължава да стои със здраво стиснати юмруци. Бавно ги отпусна. Чарли стоеше до нея, достатъчно близо, за да може да почувства горещината на тялото му. Хвърли му поглед и усети замайване, сякаш изпадаше от кожата си.