Почувствал погледа ѝ, той леко се извърна, сякаш се страхуваше да срещне очите ѝ.
— Благодаря ти — каза тя.
Той сви рамене.
— Това ми е работата.
— За втори път спасяваш нещо, което е ценно за мен.
Той не отговори, но този път позволи на очите си да срещнат нейните. През тялото ѝ премина адреналин.
— Чарли… — започна тя.
Дълго мълчание. Стомахът ѝ се сви. Цялото ѝ тяло крещеше да бъде притиснато към неговото. Погледна устните му — за някаква част от мига, — после отклони очи. Но мисълта за тези устни, докосващи нейните, прогаряше кожата ѝ.
— Бийти — произнесе той толкова благоразумно и търпеливо, че това я предупреди, че ще я отблъсне, — трябва да си лягаш. Аз ще остана тук да наблюдавам.
— Ще остана с теб.
— Категорично не.
Прииска ѝ се да се разплаче от отчаяние и от изтощение.
— Няма смисъл и двамата да сме изморени на сутринта. Чака ни работа. Иди и се наспи. Ще те извикам, ако вятърът отново промени посоката си. Можеш да ми вярваш.
— Знам, че мога — каза тя.
* * *
Събуди се четири часа по-късно за едно мрачно утро; откъм опустошения от огъня планински склон се носеше смрад на изгоряло. Бийти стоя дълго до прозореца, ужасена от отчайващата гледка на пушещите скелети на дърветата. На дневна светлина можеше да види колко близко е бил пожарът до „Дивото цвете“. Запита се с болка, която я изненада, какво ли е станало със съседите ѝ.
Погледна надолу и видя Чарли, седеше под прозореца ѝ. Кучетата му се бяха върнали, лежаха изтощени от двете му страни.
Бийти облече скъсания си и покрит със сажди халат, и забърза надолу.
— Чарли?
Той се обърна да я види и умората в лицето му накара сърцето ѝ да се свие. Скъпият ѝ Чарли.
— Здрасти, Бийти — поздрави той с лека усмивка. — Пожарът замина на изток. Създаде истинска бъркотия тук, но не пострадахме много. Само конюшните и гледката.
Страх, изтощение… много чувства, които не можеха да бъдат назовани. Беше на ръба да изгуби всичко. Започна да трепери. Той стана, отначало неловко, протегна ръка, а после я дръпна.
Тя падна на гърдите му и той я хвана. Тялото му срещу нейното беше горещо и силно. Ръцете му нежно я обгърнаха, потупаха я по гърба.
— Хайде — каза той. — Всичко е наред.
Тя вдигна глава и погледна в очите му. Онова, което той видя, сигурно го ужаси, защото отстъпи назад.
— Бийти, аз…
Тя вдигна ръка и притисна пръсти към устните му да замълчи.
— Мисля, че ще умра, ако не ме целунеш — каза тя.
Мигът се разтегна, тялото ѝ се изопна в очакване на реакцията му. След което той свали ръката ѝ от устните си и се приближи още по-плътно до нея. Тя простена тихо и се остави да бъде прегърната, позволи му да отметне косата ѝ и да целуне с горещите си устни шията, ушите и накрая устата ѝ. Тялото му бе толкова твърдо срещу нейното, прегръдката му толкова здрава и силна. Светът изчезна, тя остана да съществува единствено за този миг, за тази изгаряща страст между тях. Ръцете му се преместиха към халата ѝ и бавно го смъкнаха от лявото ѝ рамо. Миг след това устните му отново бяха върху кожата ѝ: топли, благоговейни. Тя се притисна към него трескаво.
— Ела горе с мен, Чарли — прошепна.
— Целият съм в сажди и прах — засмя се той, като се измъкна и отстъпи назад. След това лицето му стана отново сериозно. — Бийти, сигурна ли си за това?
— Сигурна съм.
* * *
Лежаха в слънчевата светлина, която се процеждаше през отворените завеси дълго след това, плетеница от ръце и крака, и захвърлени дрехи. През прозореца нахлуваше топлият утринен въздух, изпълнен с острата миризма на пушек и рухнали евкалипти. Пръстите на Чарли лениво се движеха по лявото ѝ рамо, докато тя слушаше туптенето на сърцето му.
— Трябва да ти кажа нещо, Бийти — каза той, гласът му беше дрезгав от недоспиване и пушек.
— Кажи.
— Влюбих се в теб много отдавна.
Тя се усмихна, макар той да не можеше да види лицето ѝ.
— Какво ще правим сега? — попита той.
— Ще забравим за света около нас и ще се обичаме.
Чарли замълча и следващия път, когато го погледна, той вече спеше.
23
Хенри седеше в колата със запален двигател и се питаше какво, по дяволите, говори Моли толкова дълго. Бяха се отбили в Люинфорд на връщане, след като оставиха Луси при Бийти, и Моли бе настояла да спрат нещо да хапнат. Тя като че ли напоследък не спираше да яде, вече едва се побираше в полите си. Хенри се опитваше да не забелязва колко стройна и фина изглежда Бийти в сравнение с нея.