Не че някога щеше да вземе Бийти обратно. Онези чувства бяха изстинали преди много години.
Защо Моли трябваше да се мотае? Толкова ли не можеше да запомни, че той е в лошо настроение винаги, когато се налагаше да се сбогува с малкото си момиченце? Детето беше единственото нещо, което го правеше щастлив: останалото — пари, добра работа, вярна съпруга — беше празна работа. Само Луси правеше сърцето му щастливо.
Хенри изключи двигателя и излезе от колата. Пресече шосето и отвори вратата на универсалния магазин. Моли стоеше на тезгяха, вниманието ѝ бе изцяло погълнато от разговора. Младата жена и младият мъж от другата страна на тезгяха ѝ говореха нещо един през друг с тихи гласове.
— Моли? Готова ли си да тръгваме?
Моли се обърна. Той видя, че лицето ѝ е пребледняло.
— Какво има? — Гласът му прозвуча нетърпеливо. Тя винаги реагираше пресилено на всичко.
— Току-що чух най-отвратителното нещо за Бийти — каза тя.
Гърбът на Хенри настръхна от раздразнение. Вярно, вече не обичаше Бийти, но тя бе майка на Луси и всяко нещо, което принизяваше Бийти, принизяваше също и Луси.
— Влизай в колата, Моли — рече той.
Моли събра покупките и забърза пред него. Той хвърли поглед на двойката зад щанда и излезе отново на слънце.
Моли го чакаше в колата, държеше в ръка кутия с шоколади.
— Не искам да слушаш клюки, Моли — каза Хенри, когато запали колата и потегли по черния път. — Под достойнството ти е.
— Мисля, че трябва да знаем каква жена се грижи за нашето дете, когато не е при нас, Хенри. Бихме били лоши родители, ако не го правим.
Хенри примига.
Нашето дете.
— Луси е дъщеря на Бийти толкова, колкото и моя.
— Да, но си избрал за твоя съпруга добра жена, която редовно ходи на църква. Аз съм добра майка на Луси. Но мъжът, когото Бийти е избрала за баща на Луси, е ужасен.
Леко бодване на ревност. Откъде идваше? Той не искаше Бийти: беше абсолютно сигурен в това.
— Какво искаш да кажеш?
— Казаха ми, че си е взела любовник.
Хенри погледна Моли. Тя облизваше пръстите си.
— Продължавай.
Тя помълча малко за ефект.
— Чарли. Чернокожият мъж.
Хенри, загледан как пътят се вие под него, известно време не каза нищо. В действителност не се интересуваше много от това дали хората са черни, бели или зелени. Чарли изглеждаше прост човек, но напълно приличен. Но той се почувства странно разстроен от новината. Дали от представата как този мъж докосва Бийти по начин, по който Хенри някога я бе докосвал? Или от предупреждението на Моли, че Чарли не би бил добър баща за детето?
— Виждам, че и ти мислиш като мен — каза Моли. — На това нещо трябва да се сложи край.
— Бийти може да си избере да обича когото си иска — каза Хенли, но гласът му прозвуча глухо.
— Смятам, че това е ужасно — продължи Моли, сякаш не го беше чула; и той започна да се съмнява дали изобщо е произнесъл нещо. — Представи си го да целува нашето момиченце за лека нощ.
Хенри имаше чувството, че цялото му тяло започва да тътне.
— Знам, че някои от чернокожите са свестни — призна Моли, — но по-скоро бих държала такъв по-далеч от нещата, които са ми скъпи и обичам. — Гласът ѝ премина в шепот; той почти не я чуваше от боботенето на двигателя. — Говорят, че е крадец.
— Мълчи — изкомандва я Хенри, който се мъчеше да проумее потоците страх и гняв, които го заливаха. — Иска ми се да не беше казвала нищо.
Моли се облегна в седалката си и не каза нищо през целия път до вкъщи.
* * *
Чарли най-после се пренесе в къщата, макар да настояваше за отделна стая. Спалнята на Луси се намираше между тази на Бийти и неговата, и Бийти си каза, че по време на двуседмичното посещение на Луси двамата просто ще спят отделно.
Просто, и същевременно невъзможно.
Беше свикнала с близостта на топлата му кожа, със страстното докосване на пръстите му. Късно през нощта, когато бе сигурна, че детето спи, Бийти се промъкна по коридора и почука тихо.
Той отвори вратата предпазливо, очите му бяха черни на слабата светлина.
— Сигурна ли си, Бийти? — прошепна.
— Винаги ме питаш, а аз винаги съм сигурна — отвърна тя.
Той отстъпи назад да я пропусне вътре, след което затвори вратата. Тя падна в ръцете му, предавайки устата си на неговите устни, на езика му. Тясното му легло ги чакаше. Звездите зад прозореца без завеси горяха с мек и неизменен блясък. Чарли бързо научи най-добрия начин да посреща нуждите ѝ; в сравнение с него Хенри определено бе несръчен. Чарли винаги я оставяше изтощена, ушите ѝ звъняха и притисната плътно към стегнатите му гърди, тя тихо шепнеше думи за любов.