Но това бе много повече от физическо привличане. Понякога имаше чувството, че неговата и нейната душа се привличат като магнити. Бяха направени от едно и също вещество. Той бе сигурното пристанище, което бе търсила през всичките тези години.
— Трябва да се оженим — каза лениво Бийти след това, когато наближи полунощ.
— Не знам, Бийти. На хората в града това няма да им хареса.
— Не можем да я караме вечно по този начин — въздъхна тя. — Сякаш е тайна. Сякаш се страхуваме от мнението им.
— Според онзи твой адвокат би трябвало да се страхуваме.
Бийти отстъпи.
— Добре. Но веднага щом си взема Луси, преставаме да го пазим в тайна. — Тя бе прекарала седмици наред, старателно редейки писмо до Лео Сампсън. Беше се чувствала виновна, докато изброяваше греховете на Хенри един след друг. Но си напомняше, че не тя е забъркала всичко: той беше избягал от съпругата си, той беше пиянствал и залагал на хазарт тяхната сигурност, той си бе върнал обратно Моли, когато тя бе наследила пари. Всъщност, Бийти не го смяташе за лош баща: знаеше, че никой няма да обича Луси повече. Но трябваше да каже онова, което щеше да накара съда да реши, че на Луси ще ѝ е по-добре с майка ѝ. С истинската ѝ майка, а не с капризната, бездетна съпруга на Хенри. Лео беше получил писмото, документите бяха подписани и готови да бъдат представени веднага щом Луси се върнеше на училище. Лео ѝ беше казал, че ще отнеме месеци, за да мине през съда.
— Представи си, Чарли — каза тя. — Ти и аз да можем да се оженим и Луси да е с нас. „Дивото цвете“ да е наш.
Чарли се засмя.
— Знаеш, че не ме интересува дали притежавам нещо, Бийти.
— Но би трябвало. Представяш ли си да умра утре и някой друг да вземе имота. Направил си толкова много за него, а си получил най-малко.
— Доволен съм от това, което имам — каза Чарли. — Човек не трябва да мечтае за много. Особено чернокож.
Бийти седна в леглото и го погледна. Черната му коса, разпиляна около него по възглавницата, силните му голи рамене.
— Мечтай за колкото можеш повече с мен, Чарли — каза тя.
— Ако нямаш нищо против, Бийти, още внимавам.
Тя се наведе и го целуна по челото. Ароматът на кожата му изпълни ноздрите ѝ.
— Всичко ще бъде наред — прошепна тя. — Ще видиш.
* * *
На Бийти ѝ отне дълго време да идентифицира чувството, което я изпълваше на път за Хобарт. Беше вина.
Беше закарала Луси у дома, но този път всичко беше различно. Вчера Лео Сампсън бе изпратил документите на адвоката на Хенри и Моли. В някакъв момент тази седмица те щяха да разберат, че Бийти тръгва на битка за попечителство над Луси. Че Бийти е разкрила всичките им прегрешения като родители.
Днес още не знаеха. Днес Моли дойде до входната врата и помаха с ръка, когато чу колата на Бийти. Днес беше последният път, когато щяха да се държат цивилизовано един към друг.
— О, скъпото ми момиче — въздъхна Моли, притискайки Луси в прегръдка.
— Здравей, мамо. Погалих една ехидна.
Моли погледна над главата на Луси към Бийти.
— Извикаха Хенри на работа.
— Кажи му, че го поздравявам.
Моли се усмихна стегнато и Бийти си помисли, че може да прочете в съзнанието ѝ.
— Как си? — попита я Моли.
— Добре. Тази година очакваме добра продукция вълна, а бутикът продава моделите ми по-бързо, отколкото мога да изпълнявам поръчките. — Тя си каза да престане да говори толкова бързо.
— А как е Чарли?
Думите бодяха върху езика ѝ.
Луси се намеси:
— Чарли ми показа как да връзвам възли по пет различни начина.
— Това е чудесно, скъпа — похвали я Моли, — но трябва да внимаваш и да не се доближаваш много до чернокож. Те не са съвсем като нас.
Гърбът на Бийти се изпоти от гняв, но знаеше, че е по-добре да не се намесва в защита на Чарли.
— Луси приема хората такива, каквито са — произнесе тя, — независимо как изглеждат външно.
— Защото е дете — изкоментира Моли спокойно, — но сигурно с времето ще се научи.
Бийти клекна да прегърне Луси, която изглеждаше объркана и обидена.
— Чарли не е лош човек, нали, мами?
Бийти понижи глас:
— Чарли е добър човек, а ти си добро момиче. Ще се видим след три месеца.
— Тринайсет седмици.
— Точно така. — Бийти отблъсна силната тъга, която изпитваше винаги на сбогуване. Като дойдеше юли, Луси можеше да остане с нея за постоянно. — Довиждане, миличката ми.
— Довиждане, мами — каза Луси. Тя изчака с Моли на портата, докато Бийти влезе в колата си и се отдалечи.