— Не — поклати глава Луси.
— Кажи ми какво прави тя. С кого говори?
Луси продължаваше да клати глава.
— Къде спи нощем?
— В спалнята си. Тази до моята.
— А кога става сутрин?
Луси се страхуваше от суровите очи на Моли.
— Моята мами не прави нищо лошо. Сутрин става и закусва с мен и с Чарли и…
— Чарли? И той ли идва на закуска?
Луси притихна съвсем. Сърцето ѝ биеше в гърдите.
Очите на Моли станаха кръгли.
— Луси? Чарли в къщата ли спи?
Луси кимна, не разбираше защо Моли го намира за толкова шокиращо.
Моли отклони поглед, лицето ѝ почервеня.
— Съжалявам, че ще ти го кажа, но майка ти е съгрешила.
— Тя не е грешница.
— Ходи ли на църква?
Луси не отговори.
— Хенри! — извика Моли. — Хенри, ела тук.
Луси чакаше на леглото, сърцето ѝ щеше да се пръсне. Искаше ѝ се да не беше говорила с Моли. Искаше ѝ се да си бе държала устата затворена. Но после дойде татко и тя знаеше, че може да му вярва. Скочи от леглото и зарови лице на гърдите му.
— Какво става? — попита той с дрезгав глас и Луси можеше да чуе как думите отекват в гръдния му кош. Тя отказа да вдигне очи.
— Луси каза, че Чарли спи в къщата. Че закусва с тях сутрин. Сигурна съм, че можеш да си представиш останалото.
Пауза. Ръцете на татко още бяха на гърба ѝ.
— Е? — каза Моли. — Искаш ли дъщеря ти да има един чернокож и една развратница за родители?
— Моли…
— Казвам ти, ако изгубим, точно това ще се случи. И вместо теб тя ще има за баща онзи чернокож.
Луси се разтревожи, отстъпи назад и погледна татко.
— Искам ти да си ми татко — каза тя. — Никой друг.
— Кажи ѝ — подкани го Моли. — Майка ѝ е прекалено потънала в грях.
— Моли… — произнесе той отново, но не можа да завърши изречението.
— Трябва да я държим далеч от онази ферма.
Луси не отлепяше очи от лицето на татко. Което кажеше той, беше правилно и вярно. Моли беше разтревожена и се държеше странно, но татко нямаше да позволи нищо да ѝ се случи.
Очите на татко се сведоха към нея и той ѝ се усмихна с крива усмивка.
— Искаш ли да отидем на едно малко пътешествие, момичето ми?
* * *
Бийти хвана треска, която я остави на легло през първата седмица на юли, в самия ден, когато трябваше да пътува до Хобарт, за да вземе Луси. Телефонира, за да предупреди Луси, че може да закъснее ден-два, страхувайки се, че ще вдигнат Хенри или Моли. Но никой не вдигна. Нямаше какво да прави: едва можеше да стои на краката си, камо ли пък да шофира. Легна си с надеждата, че на другия ден ще се чувства по-добре.
На следващата сутрин продължаваше да не може да се свърже с никого в къщата на Хенри. Предположи, че телефонът им е повреден и се разтревожи да не би Луси да си помисли, че е забравила. Когато понечи да вдигне чантата си, изгуби равновесие и се блъсна в стената. Чарли я видя и дойде да я вдигне.
— Още си болна — каза той.
— Ухото ми е много възпалено. Не мога да пазя равновесие.
— Не бива да шофираш. Болна си, а освен това е много мъгливо.
— Не мога да стоя тук. Луси ме чака от вчера.
— Ще почака.
— Не разбираш. Ще си помисли, че съм я забравила или че не я обичам. Не искам да я карам да мисли така дори само още един час. Камо ли пък още един ден.
Хватката на Чарли около ръката ѝ беше здрава.
— Ти ще ме закараш — осмели се да предложи тя.
Той се усмихна горчиво.
— Бийти, виждал съм начина, по който ме гледа Моли.
— Не ме е грижа за Моли.
— А би трябвало.
— Ти си ми подчинен. Няма нищо неестествено да ме закараш където и да било. — Тя докосна леко ръката му. — Моля те! Детето ми ме чака.
— Не можеш ли да се свържеш с тях по телефона?
— Нещо не е наред с тоя телефон.
Той въздъхна и се пресегна за шапката си.
— Хубаво. Но ще те чакам в колата, когато стигнем.
За пръв път пътуваха някъде заедно. С отдалечаването от фермата мъглата започна да се вдига и разкри тревата, посребрена от лед. Пулсиращото ухо на Бийти и световъртежът не можеха да ѝ попречат да се наслаждава на това как се носят скоростно по пътя, как отминават шеметно голите зимни дървета и ширналите се поля с мъжа, когото обича. Бодна я чувство за несправедливост. Другите жени можеха да се радват на всички тези прости удоволствия. Моли можеше да се вози в колата с Хенри, Тили Хароу с Франк… но любовта на Бийти и Чарли беше толкова по-чиста и по-силна от тази на всички тези двойки. Веднъж да се решеше проблемът с попечителството над Луси, щеше да се омъжи за Чарли и да се изсмее в неодобрителните физиономии на всички в градчето. Пристигнаха пред къщата на Хенри малко преди единадесет. Бийти излезе от колата и изчака замайването да премине, преди да прекрачи през портата и да тръгне по пътеката. Почука.