Тя отчупи залък хляб и го натопи в супата.
— Мислих за това, което Хенри е казал на съседката си — че отиват на север, и се сетих, че Били Уайлдър, един негов стар приятел, се премести в Лонсестън. Струва ми се, че трябва да се свържа с него.
Ъгълчетата на устата на Чарли се изкривиха.
— Бийти…
— Мисля, че на север може да означава на континента, но Хенри не би отишъл на място, където не познава никого и няма работа. Той по природа е страхливец, така че…
— Бийти — произнесе той натъртено. — Лео Сампсън се обади преди два дена.
Тя замръзна, залъкът спря на половината път към устата ѝ.
— Защо не си ми казал?
— Исках да се оправиш.
Стомахът ѝ потръпна от страх.
— Лоши новини, нали?
Той разпери ръце.
— Лео е говорил с адвоката на Хенри. Хенри, Моли и Луси са заминали за Шотландия.
Шотландия. Разстоянието я вцепени. Луси беше в Шотландия… или пътуваше за там. Усети спазъм в стомаха, сякаш пъпната връв никога не е била прерязвана, сякаш отдалечеността на Луси заплашваше да изскубне вътрешностите ѝ. Тя сложи ръце върху корема си.
— Съжалявам, Бийти — каза Чарли.
— Трябва да я намеря. — Бийти отблъсна супата настрана и отхвърли завивките.
Чарли я хвана здраво и отново я зави.
— Не бързай. Първо го обмисли.
— Дъщеря ми е на другия край на света. Трябва да отида и да я доведа. — Гласът на Бийти беше възбуден, висок. Не очакваше, че ще излезе такъв.
— Слушай и се опитай да се успокоиш. Хенри е казал, че ще ти съобщи адрес веднага щом се установят някъде. Трябва да почакаш.
— Защо да чакам?
— Защото ако хукнеш към Шотландия сега, няма да знаеш къде да ги търсиш.
— Той ще е някъде в Глазгоу. Мога да намеря майка му… — Но още докато го изричаше, знаеше, че звучи отчаяно и глупаво. Нямаше гаранции, че Чарли ще се свърже с майка си, а тя можеше да се върти из Глазгоу без никаква идея как да намери Луси. — Не е честно — проплака тя. — Не може просто така да ми я вземе. Не може да диктува правилата. Ще ѝ липсвам. Ще се чуди какво става. Ще бъде объркана.
— Луси е почти десетгодишна. Ще разбере.
— Какво ли са ѝ казали за мен?
Чарли замълча.
— Чарли? — Тя го погледна внимателно. Веждите му бяха спуснати ниско. — Ядосан ли си ми?
— Казах ти, че нищо добро няма да излезе от това да сме заедно.
— Не сме ние виновни. — Прав ли беше Чарли? Ако Моли беше чула клюките в града, може да си е помислила, че накрая Чарли ще стане баща на Луси. Дали това не ги бе накарало така скоропостижно да тръгнат за Шотландия?
Бийти се отпусна обратно в леглото. Чарли легна до нея, върху завивките, опрял буза във възглавницата ѝ.
— Съжалявам, Бийти — каза той и зарови ръка в косата ѝ.
— Имам чувството, че усещам тежестта на всички градове и морета помежду ни. — Тя докосна гърдите си. — Легнали върху сърцето ми.
— Нека отнема малко от този товар — обади се Чарли.
— Не можеш. — Тя поклати глава едва доловимо. — Товарът е мой.
* * *
Сигурно още не се беше възстановила от болестта, защото минаваха ден подир ден, а крайниците ѝ продължаваха да тежат като оловни, докато главата ѝ бе странно празна. След това внезапно разбра, че това не е болест на тялото, а на сърцето.
Най-ужасното беше, че животът си продължаваше нормално. Беше свикнала да е разделена от дъщеря си, така че нищо не беше чак толкова различно. Никакъв плач в празната спалня, никакво чувство за загуба от отсъствието на детски смях. В много отношения животът беше същият, какъвто бе преди. Седмиците се изнизваха, но въпреки това чувството за тежест продължаваше да се просмуква в нея. Чарли бе нейната утеха, но той имаше работа, защото трябваше да подготви сезона за стригане на овцете. Бийти също я чакаше работа, трябваше да шие моделите си, но едва можеше да вдигне глава.
Защото въображението ѝ рисуваше ужасяващи картини. Сега, когато Луси беше в Шотландия, дали някога щеше да си я върне обратно? Съзнанието ѝ се връщаше отново и отново към проблема. Докато стигнеше до там, какво ли щяха да са ѝ казали Хенри и Моли? Как щеше да откъсне Луси от бащата, когото тя обожаваше? Как щеше да се отдели от Чарли за толкова дълго, за да доведе Луси? Или какво биха сторили хората на една бяла жена и един чернокож мъж, пътуващи заедно на такова разстояние? Какво щеше да стане с фермата, ако заминеха и двамата?