Започна да разбира, че е вкарана в невъзможна ситуация. Гневът се насочи навътре, обвиняваше се. Ако не беше задействала искането си за попечителство, те нямаше да чувстват нужда да бягат…
Най-после дойде писмо.
Чарли го донесе от пощенската кутия, когато се прибра за обяд. Беше един от първите дни на пролетта и той ходеше да пасе овцете с кучетата. Питър и Мат нямаше да ги има още две седмици, а на следващата седмица щяха да дойдат стригачите. При цялата заетост на Бийти Чарли трябваше да прави всичко.
Той тържествено ѝ подаде писмото в кухнята, където тя приготвяше обяда. Тя разкъса плика с треперещи ръце и разгъна листа. Чарли прочете зад рамото ѝ.
Почеркът на Хенри, не на Моли.
Скъпа Бийти,
Купихме си къща в Глазгоу и се настанихме. Луси много се радва на новото си училище и църква, но ще е много по-лесно, ако не я търсиш месец-два, така че да може да се концентрира в създаването на нови познанства тук.
Бийти трябваше да отклони очи и да си поеме дълбоко въздух, преди да продължи.
Надявам се, че разбираш защо взехме такива драстични мерки. Изправени пред избора дали да държим дъщеря си близо до Бог, или да я оставим да става свидетел на греха, ние направихме онова, което биха направили всички любящи родители.
Това изречение определено беше продиктувано от Моли. Бийти усети как в нея се надига вълна на ярост и осъзна с ужас, че в този момент е способна да убие Моли.
Адресът ни е на обратната страна на плика, ако искаш да пишеш, макар че няма да допусна никакво писмо да стигне до нея, докато не се уверя, че няма да я разстрои.
Бийти смачка писмото и го хвърли на земята.
— Не прибързвай, това ще ни е нужно — каза Чарли, докато вдигаше писмото. — Адресът ще ти трябва, за да пишеш на Луси.
— Няма да пиша на Луси — каза тя.
Чарли я погледна безмълвно.
— Ще отида в Шотландия. Ще застана на прага им и ще си поискам детето.
Той кимна.
— Кога ще тръгнеш?
— Утре. Тази седмица. Веднага щом мога.
— Делят ни няколко седмици от сезона за стригане.
— Можеш да се справиш и без мен.
Той стисна здраво устни.
— Не ме е грижа за овцете. Не ме интересува нищо друго, освен да си взема дъщерята обратно.
— А ако не можеш? Ако не я пуснат?
— Ще ги накарам да го направят!
* * *
Онази вечер Бийти подреждаше документите по пода на дневната. Камината беше топла, радиото пропукваше, Чарли чертаеше планове за стригаческия сезон. Бийти беше извадила паспорта си и бе изпълнена с решителност. Беше телефонирала на една корабна компания, която можеше да ѝ запази до два дни каюта до Лондон. Преди това трябваше да приключи с някои счетоводни документи. От Лондон щеше да отиде до Глазгоу, да застане на прага на Хенри, преди той да успее да възрази. Смееше ли? Смееше ли да отвлече дъщеря ѝ, а след това да се опитва да контролира как и къде Бийти да я вижда?
Песента по радиото свърши. Чу се гласът на говорителя, мек и плътен. Говореше на друг мъж, но Бийти слушаше с половин ухо. В последния месец се говореше нещо за Германия, която ставала все по-агресивна, но всичко това изглеждаше толкова нереално, толкова отдалечено от нейния обикновен живот тук, на другия край на света.
В този миг усети, че Чарли става и увеличава звука на радиото.
— Какво има? — Тя вдигна поглед.
— Чу ли? — попита той.
Тя поклати глава.
От радиото отново потече музика.
— Изпуснахме новините. Германия е нападнала Полша.
Бийти не призна, че дори не знае къде се намираше Полша.
— Наистина ли?
— Не разбираш. Англия е в пакт с Полша.
Сърцето ѝ се сви.
— Във война сме, Бийти.
* * *
Молеше я да не заминава. Предишната нощ я бе притискал силно към горещото си тяло. Тя почти не спа, будеше се отново и отново, с несекваща болка в гърдите. Да е разделена от него за толкова дълго… Но тя имаше цел. Щеше да вземе Луси, да я доведе вкъщи и да заживеят като истинско семейство.
Дълбоко в себе си знаеше, че в тази фантазия има много неща, които не са в ред, но отказваше да го признае. За да осъществи това пътуване, трябваше да е праволинейна. Не можеше да си позволи да се разфокусира и за един миг.
Той я закара на пристанището непосредствено след обяд.
Тя се обърна към него, очите ѝ бяха заковани в лицето му.
— Довиждане, скъпи мой.
Чарли се опита да ѝ се усмихне.
— Скоро ще се върнеш. Аз имам с какво да се занимавам тук.
Тя кимна, от очите ѝ бликнаха сълзи. Хвърли се към него и последната им целувка беше изгаряща, страстна.
— Обичам те — прошепна тя.