Но и не каза „да“.
— Попитайте ме утре, когато не съм пила нищо. Ще ви дам служебния си телефонен номер.
Той старателно го записа, след това я качи в едно такси пред хотела. Тя се усмихваше през целия път до къщи, изчервена и развеселена от шегите му.
* * *
Бийти се беше научила по трудния начин да разделя жизненото от работното си пространство. През първите две години в Сидни бе живяла непосредствено над работилницата и се оказваше на работа от момента, в който се събудеше, до момента, в който заспиваше. Сега всяка сутрин вземаше трамвая от Касълриф стрийт до малката си работилница с бюро и телефон в ъгъла, и звукът на електрическите шевни машини не спираше цял ден. Рей ѝ телефонира непосредствено след обяд, тъкмо когато се бе самоубедила, че няма да се обади, и се бе почувствала неочаквано разочарована.
— Е? — каза той.
— Да — беше отговорът ѝ.
И едва ли не въпреки желанието си се оказа с нов поклонник.
29
Никога не бе възнамерявала да държи Луси в тайна от Рей. Беше станало почти случайно, определено не преднамерено. Бяха излизали два пъти на срещи, преди той да се върне в Канбера в парламента. Едва се бе осмелил да я държи за ръката, камо ли да я целуне. Още не беше време да споделя тъмното си минало с него. Той замина за два месеца, пишеше периодично писма, пълни с хумористични наблюдения, и обещаваше да я изведе отново, когато се върне.
Тя трябваше да се справя с живота и наистина не мислеше за него.
Наближаваше Великден, когато той си дойде и я изненада с интереса си. С начина, по който говореше, сякаш вече бяха двойка. Заведе я на ресторант на Пийк стрийт и ѝ каза колко много му е липсвала. Беше поласкана. Това бе всичко.
Дали? Беше толкова спокойна в неговата компания. Харесваше го — наистина го харесваше заради спокойните очи и момчешкия хумор.
Същата вечер на вратата ѝ я целуна по устните. Реакцията ѝ я изненада. Тя притисна силно тялото си към неговото, връщайки му целувката със страст. От толкова отдавна никой не я бе държал така. Но той се отдръпна леко и се засмя.
— Имам за теб изненада за уикенда.
— Каква е?
— Ако ти кажа, няма да е изненада.
Така че тя изчака края на седмицата, като си мислеше разсеяно за него в свободното време. Но без да го взема особено на сериозно.
Рей ѝ изпрати картичка в петък, в която пишеше да е готова за пътуване в събота сутрин и да си вземе дрехи за една нощувка. Тя направи както ѝ бе поръчал с все по-нарастващо любопитство. Нощувка: дали означаваше, че иска да спи с нея? Може би буйната ѝ прегръдка преди няколко вечери му бе създала впечатлението, че ще го направи. Щеше ли наистина?
Той пристигна точно преди девет в големия си додж, с мека шапка и плетена жилетка. Беше красив с високото си атлетично тяло и русата си коса. И въпреки този момчешки вид беше мъж с голяма власт и обществена отговорност. Тя се запита дали се държеше различно в Канбера. Той натовари багажа ѝ в колата си и те потеглиха.
— Къде отиваме?
— Горе в планината — отвърна той с усмивка.
Есенният въздух беше чист и студен. Над долината лежеше синкава мъглица. Започнаха да криволичат нагоре по планинския път. Слънцето грееше ярко върху колата и караше жълтите листа на крайпътните дървета да блестят като лакирани. Беше приятно да седи мълчаливо и да гледа отминаващия пейзаж. Беше толкова лесно да е с него. Изгледа го крадешком, докато очите му следяха пътя отпред.
— Виждам, че ме гледаш, Бийти — каза той.
Тя се засмя.
— С ъгълчето на окото си — добави той.
— Какво ще правим в планината? — не се сдържа тя.
— Родителите ми живеят в Катумба. Водя те да те запозная с тях.
Сърцето ѝ изстина.
— Наистина ли? — Водеше я при родителите си? Толкова ли бяха сериозни нещата? Още не му беше казала за миналото си. Трябваше ли?
— Не се притеснявай — обади се той. — Те са много мили.
— Аз… не си представях, че ще ме запознаеш със семейството си толкова скоро.
Той я изгледа остро, след това върна погледа си отново към пътя.
— Не се ли срещаме от януари?
— Е, да. Но ти беше два месеца в Канбера.
— Чувствам се малко глупаво, Бийти. Да не си хвърлила око на някой друг?
— Не — произнесе тя бързо. — Разбира се, че не.
— Тогава няма да навреди да се запознаеш с родителите ми, а и те имат къща за гости, където можем да останем. Да излезем от града. Планинският въздух е много освежаващ. — Той се съвзе бързо от неловкостта си и затананика.