Опасенията ѝ бяха големи. От една страна бе привързана към „Дивото цвете“, защото той означаваше много за нея и заслужаваше да се грижи добре за него. Но от друга страна си създаваше удобства тук… за всеки случай. След години усилена работа — въртене на бизнес, гледане на деца, усилия да бъде перфектната съпруга на политик — Бийти щеше да е доволна да си почине от всичко това и да бъде себе си. През първите няколко седмици тук започна да се чувства по-млада. Мислеше ли да напусне Рей?
Може би, да.
Говореше всяка вечер с него по телефона, гласът ѝ беше спокоен и овладян под бушуващите чувства. Децата настояваха да говорят с нея. Майки беше весел и лъчезарен, както винаги. Луиз беше по-разсъдлива, с мрачна ирония зад думите. Те знаеха. Знаеха, че се е махнала, за да обмисли бъдещето си. И не бяха щастливи.
Вината я изгаряше най-много нощем, когато имаше време в тъмното да мисли за всичките си деца. Не само за Майкъл и Луиз, но и за Луси. Понякога се забавляваше с фантазии един ден всички да се съберат, но след това си казваше да не бъде глупачка. Не беше първата жена на света с тайна и незаконно дете, и едва ли щеше да е последната. И все пак мислите ѝ се връщаха отново и отново към собствената ѝ тленност, към състоянието, което щеше да остави след себе си. Щеше ли да е честно да остави всичко на Майкъл и Луиз, а нищо на Луси? Колко ли неясна бе останала Бийти в съзнанието на Луси? През повечето нощи тя премисляше тези въпроси, въпроси, на които още нямаше отговор.
* * *
Навън, точно пред прозореца на спалнята ѝ, беше Чарли. Той беше първото нещо, което виждаше всяка сутрин, когато отваряше завесите, и последното нещо, което виждаше вечер, преди да ги затвори. Вярно, имаше само едно дърво. Но независимо от това той беше там. Можеше да го почувства, да го види, сякаш стоеше право пред нея. Разбира се, изобщо не се беше променил. Косата му беше все така гъста и черна, тялото все така жилаво и силно. Ако затвореше очи в тези моменти, можеше дори да го подуши; и започваше да изпитва толкова силен копнеж — копнеж да бъде отново млада, да е във времето преди всичко да се обърка толкова, да е влюбена и да е с малкото си момиченце, — че от това цялото тяло я заболяваше. Колко нечестно беше, че трябваше да остарее! Не я интересуваха нито бизнесът, нито богатството, нито къщата, която бяха построили на пристанището. Би продала всичко това, само да се озове отново в 1939: замръзнала за един момент там, завинаги.
* * *
Една сутрин Бийти реши да отиде в града. Беше свършила продуктите, които си бе донесла от Хобарт. Въпреки че бяха минали двайсет и пет години, откакто беше живяла тук, пак почувства как пулсът ѝ забързва, когато наближи Люинфорд.
Градът сега бе по-голям, улицата — павирана. Много от старите сгради си бяха на същото място: пощата, универсалният магазин, кръчмата. Офисът на Лео Сампсън сега беше магазин за антикварни предмети: Лео беше починал през 1959 г. Бийти си пое дълбоко дъх и влезе в универсалния магазин.
Беше като връщане в миналото. Дървените рафтове, дългият стъклен тезгях, чувалите с брашно, натрупани на пода. Но вместо Тили Хароу с неодобрително стиснатите ѝ устни, зад тезгяха стоеше червендалест мъж на средна възраст. Той ѝ се усмихна широко.
— Здравейте, страннице — каза той.
Тя не бързаше да се усмихва. Когато продавачът разбереше коя е… Но след това тръсна глава. Беше изминало много време.
— Здравейте — отвърна тя. — Аз съм от „Дивото цвете“.
Почака, осъзнавайки, че следи напрегнато реакцията му.
— „Дивото цвете“? Вие ли сте новата наемателка?
— Всъщност собственичката — каза тя.
Очите му се разшириха.
— Наистина? Вие сте Бийти Блексланд? Вие… Почакайте тук. Отивам да извикам жена си. — Той се втурна по стълбите и извика силно: — Ани, слез долу! Няма да повярваш кой е дошъл в града!
Бийти се изчерви от удоволствие. Малко след това една висока русокоса жена предпазливо се спусна по стълбището.
— Какво има? — попита тя.
— Погледни — каза мъжът. — Това е Бийти Блексланд.
Ани се усмихна и протегна ръка на Бийти.
— Значи това сте вие!
— Да приема ли, че харесвате моделите ми? — каза Бийти гордо.
— Моделите ви? О, да, страшно много ги харесвам. Но ние ви знаем отпреди да станете известна.