Присъни ѝ се Луси. Беше деветгодишна: ясни очи, бледи лунички по лицето, сладък, топъл дъх. Детето стоеше право пред Бийти, която се бе навела да завърже коланчето на кръста ѝ.
— Скъпата ми — каза Бийти.
— Коя си ти? — попита детето.
— Твоята майка. — Болката от това, че не я позна, беше смазваща.
— И ще бъдеш моя майка завинаги? Докато звездите угаснат и настъпи тишината?
— Да! Да, аз…
Бийти се събуди, преди да успее да произнесе думите. Разплака се и стана. Ранната утринна дрезгавина беше студена. Облече халата си и слезе долу в кабинета.
Там написа писмо. Изля душата си, всички неща, които искаше да каже на малкото момиченце в съня си, но никога нямаше да каже на възрастната жена, в която Луси се бе превърнала; онази, която бе казала на Бийти да я остави на мира. Докато пишеше, тя не спираше да хлипа, и в един момент усети, че ребрата я болят. Накрая запечата писмото в плик. Дори го надписа — онзи адрес, на който никога нямаше да отиде, прогорен завинаги в съзнанието ѝ, — макар, разбира се, да не възнамеряваше да го пусне. Достатъчно беше, че го е написала. Замисли се какво да прави с него. Не беше правилно да го изгори, както и да го хвърли, така че го прибра внимателно, заедно с други неща за спомен, които не бяха за очите на Рей, и се приготви да се върне към живота си в Сидни.
* * *
На заминаване сутринта заключи къщата и отиде под евкалипта. Беше израснал красив — висок и силен като Чарли — и се почувства щастлива да знае, че той ще е тук много след като нея вече няма да я има, и ще гледа „Дивото цвете“.
На алеята се появи такси и избибипка клаксон.
— Сбогом — прошепна Бийти. — Сбогом, моя любов.
И напусна „Дивото цвете“ завинаги.
31
Ема
Полетът беше ужасен. Мъжът в отсрещната седалка хъркаше като верижен трион. Заспивах и се будех, границите на реалността се размиваха. Висях във въздуха в буквалния смисъл на думата между два свята: новият ми живот в Тасмания и старият ми живот в Лондон. И не чувствах реален нито единия, нито другия.
На „Хийтроу“ усетих, че звънтя от нерви. Ами ако всичко е било една голяма халюцинация и Джош не дойде да ме посрещне? Но той беше там, чакаше ме след митническата проверка. Изтича към мен и аз се озовах в прегръдките му. Истинският Джош. Джош от плът и кръв. Не онзи, който обитаваше фантазиите ми през последните няколко месеца.
— Ем, Ем — прошепна той в косата ми. — Боже, толкова ми липсваше.
Не се реших да заговоря, просто вдишвах топлината му, аромата му на дървесина. Накрая той ме пусна и аз отстъпих да го погледна.
Наистина да го погледна.
Странно: спомнях си го по-красив, с по-добри очи. Той хвърли поглед към часовника си.
— За утре съм си взел свободна сутрин. Хайде да те водя вкъщи.
Думата ме обърка за миг.
— Вкъщи? О, имаш предвид твоя апартамент?
— Ти какво си мислеше, че имам предвид? — Той се засмя добродушно. А може би не чак толкова добродушно. — Часовата разлика се отразява на мозъка ти.
Последвах го към опашката за таксита и потеглихме към града.
— Добре ли мина полетът?
— Отвратително. Аз…
Мобилният му телефон иззвъня.
— Извинявай — кимна той. След което отговори на повикването. Аз гледах мрачно през прозореца към мрачното лондонско утро. Той прибра отново телефона си и каза: — Докъде бяхме стигнали?
— До отвратителния полет.
— Съжалявам да го чуя. Разстоянието оттук до Тимбукту е голямо.
— Тасмания.
Той се засмя.
— Знам. Шегувам се.
Въздъхнах.
— Просто съм уморена, Джош. Съжалявам. Ще се оправя, след като се наспя.
Беше се преместил в служебен апартамент в джорджианска къща в Лаймхаус. Беше безупречен, модерен, изискан. Всички неща, които обичах. Или бях обичала някога. Ключовете му издрънчаха на гранитния кухненски плот, докато влачех куфара след себе си.
— Дом, мил дом — каза той.
Чувствах се неловко, макар да не знаех защо. Бяхме живели заедно месеци наред, миехме си зъбите един пред друг. Той присъстваше в мислите ми непрекъснато, докато бях далеч… Добре де, може би не непрекъснато. Но определено много време, особено в началото.
— Нуждая се от един дълъг душ. — Мислех, че продължителният престой в банята ще ме оправи. Че ще ми даде време да свикна с факта, че това е истина, че действително съм се върнала.
— Иди. Аз ще проведа няколко телефонни разговора.
Взех си халата и чисто бельо от куфара и се затворих в банята. Нямаше прозорец, само ярка електрическа светлина. Съблякох се и застанах под горещата вода.