— Утре вечер, обещавам — казах аз. — Ще съм в по-добро настроение след партито. Стоя тук, затворена в апартамента ти по цял ден, и те чакам да се прибереш. Това не ме кара да се чувствам романтично.
— В Лондон си, за бога. Излез! Пазарувай. Прави нещо.
— Знам. Не мога да дойда на себе си. Аз не съм аз.
— Е, надявам се твоето аз да си дойде скоро. Защото бях помолил онази Ема да се върне при мен.
Засмях се, сякаш това бе шега, но и двамата знаехме, че не беше.
* * *
Бях възбудена от подготовката за предстоящото парти. Двамата с Джош излязохме и избрахме две бутилки изискано вино — аз настоях за австралийско, разбира се, — след което се заех да се облека, да си сложа малко грим и да изправя косата си. Носехме се с такси из нощен Лондон и аз отново изпитах онзи трепет да си в голям международен град, на място, където кипи от събития. Притисках се в Джош на задната седалка на таксито, не отблъсквах горещите му целувки по шията и ухото си. Може би бях преодоляла часовата разлика. Може би решението ми да се върна в Лондон не е било погрешно.
Хю и съпругата му наскоро бяха купили и реновирали апартамент с градина в Кенсингтън. Хю беше с няколко години по-голям от Джош и в много отношения му беше като по-голям брат: някой, към когото да се стреми. Той и Оливия имаха малко дете, което бе сложено да спи преди идването на гостите. Бяхме общо осем души: четири двойки. Забравих имената на другите веднага, но те си оформиха собствена компания в градината да пушат под вълшебните светлини. Джош и аз останахме в кухнята с Хю и Оливия.
— Апартаментът е великолепен — каза Джош, бузите му се бяха зачервили, докато съзерцаваше гледката към оживената улица от еркерните прозорци.
— Партерен етаж — направи гримаса Оливия. — Не е чак толкова идеално.
— Но пък имате градина — възрази Джош.
— Можехме да имаме градина на покрива, ако Хю беше спечелил ма-а-лко повече миналата година. — Оливия се разсмя, но аз долових истината в думите ѝ. Не таях топли чувства към нея.
— Спечелих повече от теб — възрази ѝ той.
Оливия погледна към мен и Джош, като завъртя шампанското в чашата си.
— Не раждайте деца, докато не си купите градина на покрива, това е урокът, който можете да научите оттук.
Френската врата се отвори и другите две двойки влязоха, вкарвайки вътре миризмата на току-що изгасени цигари. Малкият апартамент беше ярко осветен и топъл, от стереото звучеше музика. Изпих две чаши шампанско прекалено бързо и бузите ми порозовяха. Джош беше отпуснал топлата си ръка на гърба ми и всичко щеше да е прекрасно. Вече можех да го видя. Щяхме да се оженим и да имаме едно дете, защото нямаше да можем да си позволим повече. Щях да основа собствена балетна школа и да работя здраво, Джош щеше да работи здраво, след това щяхме да си купим апартамент с градина и да направим парти като това, когато Джош стане на четирийсет. Щеше да е просто.
Тогава защо мисълта за това ме караше да се чувствам така потисната…
Всички заехме местата си около голямата маса за хранене и Оливия поднесе първото блюдо. Вече беше малко пияна и не особено доволна, че Хю не помага много в организирането на партито. Джош и аз вдигнахме вежди, потискайки смеха си. Една от другите гостенки, елегантна индийка с дълга черна коса, вдигната нагоре, стана да помогне на Оливия, предлагайки бутилка с вино. Стигна до мен и попита:
— А за теб, Сара?
Настъпи мълчание. Музиката продължаваше да свири, но гласовете бяха секнали. Никой не можеше да ме погледне.
— Съжалявам — каза тя спокойно. — Исках да кажа Ема.
— Всичко е наред. — Подадох чашата си.
Джош се наведе към мен и започна да ми шепне разгорещено:
— Няколко пъти излизахме заедно всички, когато бях… с нея — каза той. — Съжалявам.
— Всичко е наред — казах отново, но не беше наред. Не беше. Той ми беше изневерявал. Беше ме зарязал. Не дойде да ме види, след като ме оперираха. Това ли беше мъжът, за когото исках да се омъжа и да живея живота на средната класа с едно дете и апартамент с градина?
Оливия почука по чашата си и насочихме вниманието си към нея.
— Тост — каза тя. — За Хю, който става на четирийсет.
— За Хю — повторихме хорово. Отпих от чашата си. Бях на път да се напия.
Вечерта се проточи. Не съзнавах напълно случващото се. Можех да водя разговор, но се улових, че слушам разговорите на другите, наблюдавайки пасивно. Едър мъж с грубо лице в края на масата от половин час се хвалеше на Джош с имота си. Джош беше очарован, а аз ги гледах сякаш отдалеч.
— Как получи толкова ниска цена? — попита Джош. — Няма такова евтино нещо на пазара.