* * *
Бях изненадана — дори уплашена — колко беше хубаво да отворя входната врата на „Дивото цвете“ и да си оставя багажа. Познатите миризми на сапуна, който използвах, на дървената ламперия, на годините. Оставих продуктите в хладилника и включих чайника. Лампичката на телефонния секретар мигаше срещу мен.
Беше мама.
— Ема? Къде си, по дяволите?
Звучеше притеснено. Не, притеснено не беше правилната дума. Тя звучеше уплашено и от внезапното осъзнаване на нейната уязвимост почти ми се зави свят. Глупавото ми пътуване до Лондон започваше да става все по-очевидно. Чувствата на колко хора бях потъпкала? Горката ми майка. Вдигнах телефона и ѝ звъннах.
Казах ѝ всичко: Джош, Лондон, осъзнаването, че вече не съм такава, каквато бях. Но най-вече ѝ казах колко много я обичам, защото не го бях казвала достатъчно досега. Разплаках се, чувствах се неловко, че плача. Но мама беше чудесна, знаеше точно какво и кога да каже. Не знам защо я бях изключила от живота си толкова категорично. Продължих да говоря дълго след като чайникът беше изсвирил. Бях изтощена, но накрая намерих смелост да призная тайните на баба — снимките, играта на покер, Чарли — и я попитах какво смята да прави.
Мълчанието беше кратко, предшествано от въздишка.
— Не знам, Ема — каза тя. — Нищо от това не се връзва с мама, но пък… тя понякога правеше непредсказуеми неща.
— Като например даването на всичките си пари за благотворителност?
— Именно.
— Но защо е трябвало да пази цялата тази тайна? Не разбирам.
— Помисли за нещата, които току-що ми каза, Ема, после си представи, че си в петдесетте и си омъжена за висш политик, имаш две малки деца… — Тя млъкна тъжно.
— Съжалявам, мамо, нямах намерение да ти казвам. Не исках да те разстройвам с истории за тайни деца и т.н.
Тя отново млъкна, след това произнесе:
— Бийти веднъж ми каза нещо, в момент на непредпазливост. И то винаги ме е карало да се чудя.
— Продължавай.
— Беше, когато разбрах, че съм бременна с теб и я разпитвах за първата ѝ бременност и раждането. Била съм притеснена, предполагам. Нуждаех се от увереност. И тя ми каза, че първото ѝ раждане е минало много бързо, било е вкъщи, лесно и естествено. После, няколко години по-късно, я чух да казва на Майкъл, че раждането му било ужасно, имало прекалено много доктори… Съвсем различна история.
— Или те е излъгала, за да се почувстваш по-добре.
— Или пък Майкъл… не е бил първото ѝ дете. — Гласът ѝ секна.
— Добре ли си, мамо?
— Всичко е наред, скъпа. Само ми стана тъжно, като си помислих… че не е споделила с мен. — Тя подсмръкна. — Липсва ми толкова много. Иска ми се да беше сега тук и да я попитам.
— На мен също.
* * *
По обяд вече бях смъртно уморена и се качих горе да дремна. Нагласих си алармата за един часа, но трябва да съм я изключила по време на съня си, защото бях спала много повече от един час. Присъни ми се баба. Всъщност не можех да я видя, тъй като беше далече, на кон, но знаех, че е тя. До нея, на друг кон, яздеше мъж с тъмна кожа. Бяха излезли на хълма и можех да видя от прозореца на банята си, че се смеят…
Събудих се от почукване по входната врата. Бързо, силно почукване. Сякаш някой се опитваше да ме накара да стана. Седнах в леглото, дезориентирана. Погледнах часовника: четири следобед.
— Идвам — провикнах се.
Слязох по стъпалата, надявайки се, че който и да е бил, ще ме изчака.
Отворих вратата и видях, че колата на Патрик обръща по алеята ми.
Изтичах и замахах бясно с ръце: рошава, с подути очи. Той спря, изключи двигателя и излезе от колата.
— Здравей — кимна.
— Здравей — отвърнах.
— Чух, че си се върнала.
— Няма тайни в този град.
— Наистина.
Гледахме се в продължение на минута. После аз казах:
— Искаш ли да влезеш и да пием кафе?
Той сви рамене.
— Става.
— Всъщност исках да говоря с теб за концерта — произнесе той. — Да те попитам дали смяташ да дойдеш. Тази събота вечер е.
— Знам. Точно затова се върнах. — Погледнах го, но той не ме гледаше. — Една от причините да се върна.
Той вдигна поглед, очите му бяха тъжни.
— Не знам защо замина.
— Защото съм глупачка.
Не каза нищо. Направих две чаши кафе и седнах до него на масата.
Поех си дълбоко въздух.
— Имах там малко недовършена работа.
— С Джош?
— Откъде знаеш името му?
— Моника ми каза.
Облегнах глава на масата.
— Моника. Вече няма да ми проговори.
Патрик се засмя тихо.
— Тя се горещи много, особено когато се отнася до мен.