Докато Луси ядеше, очите на Бийти се връщаха отново и отново върху плика. Може пък да бяха добри новини. Може Моли да се е запознала с друг мъж и най-после да е решила да даде развод на Хенри. Може би го е издирвала месеци наред, за да му върне свободата. Само че Бийти не можеше да се отърси от чувството на страх.
Луси отблъсна празната чиния от себе си.
— Може ли да поиграем в градината?
— Не, скъпа, трябва да отидем да пазаруваме. Нямаме храна за вечерята на татко. — Нямаха и пари за храна, но тя се надяваше, че в бакалията ще ѝ дадат да вземе още веднъж на вересия.
Луси слезе от стола и се затича да намери обувките си. Бийти погледна за последен път писмото и си каза, че трябва да го изхвърли от съзнанието си, докато Хенри не се прибере вкъщи. И се помоли този път да се върне рано.
* * *
Бийти слезе от хълма към магазините, докато Луси тичаше няколко крачки пред нея, спирайки се да погледне някое камъче или улична котка. Оттук Бийти можеше да вижда мачтите в пристанището през целия път до часовниковата кула на пощенската станция. Гледката на корабите винаги ѝ вдъхваше страх. Тя и Хенри бяха прекарали два месеца на борда на смърдящ товарен кораб, за да стигнат дотук. Първите десет дена бяха като неясно, размазано петно в съзнанието ѝ с пристъпите на морска болест, а тези, които последваха, бяха клаустрофобични кошмари в мръсната им каюта, докато чакаше и чакаше светът да се върне отново под краката ѝ и тя най-после да си почине. Но стигането до сушата не ѝ донесе радост. Защото това не беше родният дом, а непозната страна с широко небе, където някои хора още използваха коне и каруци. Носталгията, която изпитваше, бе почти непоносима и в някои дни тя се питаше дали само перспективата от друго дълго пътуване не беше това, което я спираше да загърби всичко и да се върне обратно. Беше се заклела, че никога няма да стъпи отново на борда на кораб.
Хенри беше започнал работа бързо и дните им скоро се превърнаха в рутина. Бяха наели от Били Уайлдър малко жилище на улица с тухлени къщи зад жив плет от глог.
Луси се бе родила в ранните часове на един уикенд, бързо и болезнено. Нямаше време да викат акушерка и Хенри бе този, който извади гърчещото се бебе от тялото ѝ и го уви в меко одеяло, докато дойде помощ. С насълзени очи беше казал на Бийти, че имат момиченце, дъщеря, и бяха останали да седят в благоговейно мълчание, държейки детето — малката Луси с нейните ярки очи и червеникав мъх вместо коса, — докато съмна. Такова щастие бе обхванало сърцето ѝ. Само че това щастие бързо отлетя.
В бакалията работеха две възрастни жени и на Бийти всеки път ѝ бе трудно да ги различи — Джийн и Лесли. Не бяха обаче някои мили, възрастни жени. А по-скоро неприветливи и самодоволни. Бяха много близки, но не сестри, и Бийти си мислеше, че може да са много повече от приятелки. Хенри, когато сподели пред него предположението си, се ядоса и избухна, че говорела скандални неща. Това я натъжи: трябваше ли вече да премисля, преди да му каже мнението си? Как можеха да са близки, ако я съдеше така ожесточено?
Но като се замислеше, дали изобщо някога са бивали близки? С изключение на страстния флирт в задната стаичка на клуба, първото време, което бяха прекарали заедно, беше на палубата на кораба за Хобарт. И бяха установили, че няма много какво да си кажат.
Джийн и Лесли въртяха процъфтяващ бизнес, но винаги се оплакваха, че не им стигат парите. По тази причина изключваха лампите в магазина през деня, така че задният ъгъл винаги тънеше в полумрак. Това бе ъгълът, в който бяха избрали да сложат играчките, високо на дъбови етажерки, възбуждайки желания у децата с това, че не могат да ги достигнат. Това беше любимата секция на Луси. Тя загледа с копнеж куклите на мадам Александър. Дебелото бебе в червена пижама беше любимото ѝ и Бийти бе сигурна, че само страхът от острите гласове на Джийн и Лесли я спира да се качи на рафта и да го вземе. Бийти я остави да гледа, взе кошницата и обиколи магазина, като избираше само най-необходимото, но въпреки това разтревожена от това колко бързо се пълни.
После със страх се приближи до стъкления тезгях, с подредени по дължината му буркани с бонбони и въртящи се стойки с пощенски картички.