— Татко, вървиш прекалено бързо.
Хенри забави и стисна леко ръчичката ѝ.
— Съжалявам, миличка.
— Мама ми разрешава да събирам камъчета.
— Днес нямаме време. — Но го засегна, че го сравнява с Бийти. — Ох, днес съм голям мърморко. Давай, Луси. Намери си хубави камъчета.
Топлите ѝ пръстчета пуснаха неговите и тя хукна към края на пътя. Гледаше я с усмивка на лицето, давайки си сметка, че детето винаги го караше да заприличва на идиот. Всеки път, когато я погледнеше, всяка мисъл за нея го размекваше. Нощта, в която се беше родила — смесица от ужасни гледки с кървища и гърчене на тяло, които не можеше да забрави колчем погледнеше Бийти — беше като че ли Луси директно се бе озовала в ръцете му и сякаш му казваше: „Аз съм твоя, никога не ме оставяй“.
Стигнаха до подножието на хълма. Магазинът беше празен в късния следобеден час. По-едрата жена, Лесли, внасяше вестниците, докато Джийн броеше касата вътре. Луси изтича към задния ъгъл с куклите, а Хенри се приближи до щанда.
Джийн погледна нагоре, без да се усмихва.
— Господин Макконъл? Надявам се, че сте дошли да си платите сметката.
Хенри не беше от хората, които се усмихват и очароват. Той заговори просто и с достойнство.
— Не съм в състояние да платя в момента. Искам да удължа кредита си до трийсети април, когато очаквам, че ще мога да го изчистя напълно. — Ето. Не беше чак толкова трудно да се каже, защо Бийти толкова се плашеше?
— Не.
Хенри примига.
— Моля?
— Не. Не мога да удължавам кредити на лоши длъжници. Много хора изпитват финансови трудности, господин Макконъл. Истински. Но само вашето семейство моли за повече, отколкото сме в състояние да ви дадем.
Изпълни го ярост. Какво имаше предвид тя под „истински“? Да не би Бийти да им беше казала за хазартните му дългове? Не можеше ли да си държи устата затворена? Глупачка такава! Ръцете му се свиха в юмруци и той изпита непреодолимо желание да ги стовари върху шкафа, на който ги бе подпрял, да чуе успокоителното разбиване на стъклените му витрини.
— Виждам, че това, което ви казвам, не ви харесва — каза Джийн, — но нищо не можете да направите, за да промените мнението ми. Освен, разбира се, ако не дадете парите, които ми дължите.
Хенри успя да се съвземе. Кимна веднъж, след което безмълвно се завъртя на пети. Отиде до задния ъгъл, където Луси се взираше с големи, кръгли очи в една колекция от малки кукли, до които не можеше да достигне.
— Татко — каза тя, — бебето.
Той вдигна поглед и видя малка кукла бебе, по-малка от ръката му, облечена в червени дрешки. Луси го погледна с молещи очи. Той се прокле. Ако не беше загубил толкова много от Били — проклетия Били, мътните да го вземат! — щеше да може да купи тази малка играчка за детето си. Но в замяна на това…
Огледа се крадешком. Джийн си броеше парите, Лесли още беше отвън, задният ъгъл беше тъмен.
За един кратък миг куклата се озова в джоба му. Той избута Луси навън бързо, изшътквайки на възторжения ѝ смях. Взе я на ръце и забърза към празния пазар, където двамата седнаха и тя превърна в малка игра пребъркването на джобовете му, докато не намери куклата.
След това обви малките си ръчички около врата му и изпищя щастливо.
Докато Луси си играеше с куклата, докато листата на чинара се сипеха около тях, докато параходите бавно се люлееха на котвите си в пристанището, яростта на Хенри утихна и той се почувства напълно нормално. И леко смутен. Че е откраднал играчка за дъщеря си. Дотам ли беше изпаднал? Някога знаеше какво да прави със себе си, с живота си. Но тогава се появи Бийти с нейните големи сини очи и нежната си бяла кожа… Дълго време тя беше най-голямата му любов. Сега, обаче, беше неговото най-голямо съжаление.
Особено сега, когато Моли го беше открила. Особено сега, когато Моли му беше писала, за да му каже, че баща ѝ в Ирландия най-после е умрял и ѝ е оставил малко състояние. Тя още си го искаше, въпреки всичко. Такъв човек беше Моли. Добър: сърце, направено от ръце на ангели.
Той се опита да се отърси от тези мисли. Онова вече не беше неговият живот. А този тук. Изгледа дълго Луси, усмихвайки се. Детето му донесе такова щастие и ако трябваше да избира наново, пак би стигнал дотук — до този миг на заедност; заслужаваше си. Би издържал без парите на Моли, без обожанието на Бийти. Заради любовта на дъщеря си би издържал всичко.