— Какво имате предвид? — изгледа я той.
— Напусна ви, взе и детето. — Пръстите ѝ стискаха здраво рамката на вратата. Страхуваше се от него.
Гневът му беше толкова силен, че едва не избухна. Успя, обаче, да го преглътне. Ръцете му натежаха и се отпуснаха надолу, ушите му писнаха.
— Къде отиде?
— Ако е искала да ви каже, щеше да ви остави бележка. — В тъмнината чертите на жената изглеждаха жестоки. Като на хищна птица. Но в същото време тя се сви леко от гърмящия му глас. — Видях я на автобусната спирка тази сутрин. Каза ми всичко за вас.
— Тя не знае нищо за мен — промърмори той, отдалечавайки се.
— Господ ви дава шанс — провикна се жената подире му, окуражена от тръгването му. — Казва ви, че не може да продължавате да пиете и да играете хазарт.
Хенри затръшна вратата след себе си и се стовари в един стол до кухненската маса. Обгърна го тишина. От устните му се откъсна тих стон. Той отпусна глава на масата и се заслуша в глухите удари на сърцето си.
11
Бийти вдигна Луси, подпря я на хълбок с една ръка и пъхна прогизналия кашон под мишница. И закрачи. Надолу по изровения черен път, покрай кръчмата с червен ламаринен покрив и едри, грубо изсечени червени тухли. Покрай бакалница, поща, покрай една сводеста тухлена врата. Покрай хлебарница, банка, магазин за мебели втора ръка и редица от къщи: някои дървени, някои каменни, всички с наклонени ламаринени покриви. После пое по пряката наляво, както ѝ беше казал Чарли, и мигновено позна къщата на Маргарет: облицована с бледожълти избелели дъски, с павирана предна пътека и обилно цъфтящи розови храсти. Миг на несигурност: ами ако Маргарет откажеше да ги приеме? Започна отново да ръми. Тя изправи гръб, тръгна решително към входната врата под навеса на верандата и почука кратко.
След няколко секунди една жена отвори вратата. Беше много по-млада, отколкото си бе представяла Бийти — може би наближаваше четирийсет; имаше красиво лице и бе леко закръглена.
— О! Вир-вода сте! — Маргарет отвори вратата по-широко. — И детето! Мога ли да ви помогна?
— Идвам от Хобарт. Бях съседка на Дорис Пени. Тя каза…
— Влезте, влезте. Имате ли сухи дрехи? Мога да ви дам някакви назаем. Да приготвя ли топла баня за момичето? Какво ви се е случило?
Бийти нямаше думи. Любезността на Маргарет беше повече, отколкото можеше да понесе. Когато прекрачи прага, дъното на кашона се откъсна. На пода се изсипаха купчина мокри дрехи. Тя потисна риданията:
— Съжалявам — произнесе, — беше дълъг ден.
— Тогава влезте и се разполагайте. — Маргарет се наведе и започна да ѝ помага да съберат нещата.
Къщата на Маргарет, както тази на Дорис, беше подредена и пълна. Меки мебели, джунджурийки, картини, дори шевна машина. Един кръст върху стената, изображения на Исус и Мария, строфи от Библията, избродирани с кръст бод върху възглавничките. Докато Маргарет се суетеше, Бийти я следваше от стая в стая, разказвайки неуверено за тяхното пътуване и бурята. Луси мълчеше. Беше напълно изтощена. Маргарет ги заведе в банята си и подготви топла вана.
— Предполагам, че и вие искате да вземете една? — попита тя.
— Наистина трябва да поговорим за…
— Първото, което трябва да направим, е да се уверим, че сте чисти, сухи и нахранени. Ще говорим, когато детето заспи. Няма да ви пусна да ходите никъде през нощта. Имам допълнителна стая.
Така че Маргарет ги остави и Бийти се потопи благодарно във ваната с Луси, оставяйки топлата вода да отпусне вдървените ѝ мускули. Тя придърпа Луси към себе си, гръбчето на детето се опря в гърдите ѝ. Беше толкова хилаво: как не беше забелязала досега, че расте толкова слаба? Заля я възхитително чувство — на облекчение, на доволство, че е направила правилното нещо. Целуна мократа коса на Луси.
— Обичам те, момиченцето ми.
— Кога пак ще видим татко?
— Първо ще се устроим тук. Трябва да бъдеш търпелива.
Прекалено изморена, за да плаче, Луси се отпусна върху нея. Бийти се запита колко ли време ще отнеме Луси да забрави баща си, или поне да забрави колко лудо го обича.
Чиста, суха, облечена в някакви дрехи на Маргарет, които ѝ бяха прекалено големи, и нахранена с топла овнешка яхния, Бийти седна на дивана срещу Маргарет в стола. Луси лежеше в скута ѝ и тя галеше косата ѝ, докато момиченцето се унасяше в сън. Тя самата едва държеше главата си изправена от умора. Но Маргарет още не ѝ бе показала свободната стая, освен това имаше да се обсъдят важни неща.
— Е, как е Дорис? Добре ли изглежда? — попита Маргарет, като взе един гергеф и игла.