— Какво не е наред? — попита Бийти, докато закачаше палтото си и си връзваше престилката.
Алис вдигна очи. Лицето ѝ беше зачервено и тя държеше омачкана кърпичка в ръката си.
— Болна съм — изграчи. След това, сякаш да го потвърди, се закашля така, сякаш нямаше никога да спре.
Бийти ѝ наля чаша вода и я побутна по лакътя.
Алис успя да потисне кашлицата и отпи. След това издуха шумно носа си.
— Бийти, днес ти ще трябва да сервираш обяда. Не мога да кашлям върху храната.
— Разбира се, трябва само да ми кажеш какво да правя.
Алис я погледна с помътнели очи.
— Има само едно правило. Не срещай поглед с този на господин Бланчард.
— Не обича ли?
— Не заради него, Бийти. Заради теб. — Алис поклати глава. — Просто дръж главата си наведена. Днес той ще има само един гост: господин Сампсън, неговия адвокат. Изчакай, докато потънат в дълбок разговор, след това бъди невидима. Остави им храната и напусни стаята. Две блюда: супа и печено. Аз вече приготвих печеното.
Цяла сутрин, докато работиха заедно в кухнята, Бийти прехвърляше в ума си предупреждението на Алис. „Дръж си главата наведена.“ Той сигурно беше тиранин, ужасен кавгаджия. Как се оправяше Алис с него, ако случаят беше такъв? С напредването на деня тя ставаше все по-нервна. След Хенри се бе надявала да си няма никога работа с доминиращ мъж.
Най-после дойде време да занесе супата в трапезарията. Алис ѝ даде наставления и след като се насили да държи ръцете си спокойни, Бийти излезе от кухнята, за да види малко повече от чифлика „Дивото цвете“.
Право срещу кухнята имаше стая, използвана за килер. Вратите му бяха затворени. Стълби водеха нагоре към помещенията за спане. Тъмната дървена ламперия поглъщаше светлината. Зад стълбите се намираха дневна и трапезария. Тя намери вратата към трапезарията и чу мъжки гласове отвътре. Идеалният момент. След като подпря подноса на хълбока си, отвори вратата и се плъзна през нея.
С наведена глава. Улови миризма на одеколон, а под нея не чак толкова приятен мирис на мухъл. Съзнанието ѝ регистрира същите високи, катедрални прозорци и сгъваеми френски врати, отворени към влажен, обсипан с лишеи вътрешен двор. Не погледна към мъжете и те продължиха да говорят така, сякаш не беше там. Купа пред всеки от тях — Алис беше застлала масата тази сутрин — и се приготви да излезе.
Но преди да стигне до вратата, разговорът спря рязко и един властен глас произнесе:
— Ти не си Алис.
Бийти се обърна, пъхнала подноса под мишница. Трябваше ли да продължава да държи главата си наведена? Изглеждаше грубо, а тя не искаше да бъде мъмрена за това. Вдигна поглед и се усмихна любезно.
— Аз съм Бийти, сър.
Рафаел Бланчард щеше да е много хубав, ако беше жена. Имаше гъста, тъмна коса, която се къдреше около челото му, и кръгли, бледосини очи с дълги мигли. Лицето му беше бяло, макар и с набола брада, а ръцете му дълги и слаби. Характерното за него беше, че е едновременно слаб — ръцете и краката му направо се губеха, докато около талията му се беше натрупала доста тлъстина. По някакъв начин това напомни на Бийти за една кукла, която веднъж бе направила за Луси: натъпкан чорап за тяло с набучени клечки за ръце и крака. Тя погледна за миг към събеседника му — по-възрастен мъж с прошарена коса, който ѝ се усмихна мило.
Рафаел обаче не се усмихна.
— Бийти, коя си ти и защо ти ми поднасяш супа?
— Аз съм ви прислужница, а Алис е болна.
— Нова ли си?
— Не, сър, работя тук от шест месеца.
— Шест месеца! И никога не съм те виждал?! — Очите му се ококориха от изненада. — Алис те е крила, така ли?
— Не, сър. Работя в кухнята и пералнята. Нямаше причина да се появявам до днес. — Бийти бавно осъзна, че Рафаел не ѝ е ядосан. Тя се отпусна малко и се усмихна. — Сега тръгвам. Основното блюдо е говеждо печено.
— Очаквам пак да те видя. — Погледът му се плъзна лакомо по лицето и по тялото ѝ и Бийти усети, че настръхва от отвращение.
Върна се в кухнята и сподели с Алис:
— Видя ме, но беше много мил.
— Разбира се, че е бил — промърмори Алис. — Само не му позволявай да е прекалено мил, ако разбираш какво искам да кажа. Точно така изгубихме последната си прислужница.
Бийти сложи чайника на печката. Между двете блюда винаги беше хубаво да се пийне чаша чай.
— Хайде. По-добре ми кажи.
— Тя беше една млада глупачка. Когато той започна да показва любовта си към нея, взе, че му повярва, макар да ѝ повтарях, че всичко това съм го виждала и преди. Той никога не би се оженил за прислужница! Искаше само едно нещо и когато го получи, я изхвърли.
Бийти я загледа в ужас, спомняйки си предупрежденията на Маргарет, че „Дивото цвете“ е място на греха.