— Той казва, че трябва да отида сега на работа.
— Но вече е време за вечеря, мамо — възрази Луси.
Устата на Маргарет беше стисната здраво.
— Бъди внимателна.
Бийти изтича до верандата да целуне Луси за лека нощ, после се обърна към Маргарет.
— Благодаря ти, че се грижиш за нея.
— Кой ще се грижи за теб?
— Може би тази вечер има официална вечеря и се нуждаят от допълнителен персонал.
— Знам какво става там нощем.
Бийти преглътна мъчително.
— Какво?
— Предполагам, че ще разбереш.
— Ще стоя в кухнята.
— Непременно го направи.
Лицето на Луси беше бледо, очите ѝ гледаха тревожно.
— Мамо? Какво става?
— Няма значение, скъпа — каза Бийти. — Това е просто работа.
Маргарет грабна Луси.
— Хайде, сладкото ми грахче. Ще ми помогнеш да намачкаме картофите.
Бийти се върна до колата и влезе.
— Благодаря, Михаил — каза тя.
Той изсумтя и подкара към пътя.
По време на пътуването главата на Бийти беше пълна с упадъчни сцени. Но по едно време се присмя на себе си. Представата на Маргарет за това какви грехове се вършат там и нейната собствена не съвпадаха. Тя реши да запази мнението си за след като говори с Алис. В този момент беше благодарна, че работи.
Алис я посрещна до колата, извинявайки се, преди да е отворила вратата.
— Съжалявам, съжалявам. Господин Бланчард промени часовете ти. Назначи друга прислужница за сутрешната смяна и за пералнята. Приключваш с прането на дрехи. — Тя се усмихна слабо, когато въведе Бийти в къщата. — Но се страхувам, че повече няма да можеш да се криеш в кухнята.
Сърцето на Бийти се сви.
— О, скъпа. — Тя можеше да чуе заглушената музика и гласовете, които идваха зад вратата на дневната.
— Той иска да работиш от пет следобед до полунощ само четири нощи в седмицата, но за същата заплата.
— Наистина ли? Само четири вечери, но за същите пари?
Алис кимна. Бийти ликуваше. Наистина, работата през нощта беше уморителна, но така щеше да има повече време за Луси.
— И какво трябва да правя?
— Сервираме вечерята заедно — гостите престояват обикновено от четвъртък до неделя, — след което ти оставаш да помагаш с напитките. В дневната има бар. Те… играят карти. — Алис я погледна многозначително.
— Хазарт? — Просто обикновените грехове.
Алис кимна.
— Това притеснява ли те? — Алис знаеше малко за Хари, за отвращението на Бийти към пиенето и хазарта.
Бийти почти се засмя. Сервиране на напитки на незаконно покер парти. В продължение на пет години беше правила точно това.
— Ще направя всичко, което се иска — каза тя.
* * *
Маргарет изчака месец, преди да изрази неодобрението си от новата работа на Бийти. Трите вървяха заедно към магазина. Луси подтичваше отпред към дългата каменна ограда на „Гаретс“, по която обичаше да се катери и да върви, разперила ръце за равновесие. Сутринта беше красива, но много студена и дъхът на Бийти излизаше на бели облачета от устата.
— Е, как върви горе в „Дивото цвете“?
— Добре, благодаря. — Бийти погледна към Луси, към новото ѝ зимно палтенце и обувки. Беше открила, че гостите на Рафаел Бланчард обичат да пускат по някое пени, ако им се усмихне по правилния начин, и тя не беше чак толкова против лакомия поглед на Рафаел, когато той означаваше хубави дрехи за нея и за детето ѝ. Оттогава не я беше заговарял директно, освен да излае по някоя и друга заповед. Определено не се опитваше да я накара да седне и да споделя с него, от което бе доволна.
Маргарет изсумтя.
— Не е чак толкова лошо, колкото си мислиш — каза Бийти. — Пият малко и изиграват по няколко игри на карти.
— А жените?
— Няма жени. Това е нещо като мъжки клуб. — Не беше съвсем истина. — Михаил беше докарал две момичета точно предишната нощ, но Бийти нарочно не им беше обърнала внимание.
Поредно изсумтяване.
— И каква е работата ти там?
Луси пееше песничка, обърна се на пета и тръгна назад по оградата. Утринното слънце топлеше листата на измръзналия жив плет. Госпожа Гарет, която градинарстваше, обула панталони от туид, които Бийти бе преправила миналата седмица, им извика добро утро.
Бийти понижи глас:
— Аз само нося храна и напитки, и почиствам.
— С тези дрехи, с които си облечена?
Алис беше казала на Бийти, че се изисква да е облечена с нещо, което е по-подходящо за компания по време на вечерната ѝ смяна, така че Бийти бе изхарчила част от спестяванията им за нов плат и бе ушила две красиви рокли на цветя с леко набрани ръкави.