— Трябва да видиш как са облечени мъжете. С високи колосани яки с подвити ъгълчета и жилетки. Много по-изискано от мен.
Луси се умори да върви по оградата и скочи долу, изтичвайки да ги догони. В момента завиваха по главната улица.
— Чух, че щяло да се отвори работно място в хлебарницата — каза Маргарет. — Лизи Флауър е бременна и ѝ е лошо през цялото време, ще имат нужда от някого в магазина, ако си тръгне. Защо не се отбием и да попитаме днес? По-добре, отколкото да се прибираш вкъщи, вмирисана на цигари и джин.
— Не искам да работя в хлебарницата. Имам си чудесна работа.
Поредно изсумтяване, но Маргарет си замълча. Бийти знаеше, обаче, че в очите на Маргарет тя също е грешница. Колко време щеше да мине, преди да ги изгони на улицата? Алис беше споменала възможността тя да остане в чифлика по време на сезона за стригане през септември и да се занимава с цялата допълнителна работа. Надяваше се Маргарет да ги държи дотогава. Гневни сълзи избиха в очите ѝ, но тя ги преглътна. Отказваше да вярва, че върши погрешното нещо: грижеше се за детето си по единствено възможния за нея начин.
* * *
Луси се събуди. Нещо я бе накарало да настръхне в съня си. Беше сънувала — от онези сънища, които изчезват в момента, когато се опиташ да си ги спомниш. Тя се обърна в леглото да види дали майка ѝ вече се е върнала от работа, но беше сама. Протегна се, затвори очи и се помоли наум, както я бе научила Маргарет. „Моля те, откъсни мама от грешниците, моля те, откъсни мама от грешниците“…
Ето го пак онова настръхване. Само че не беше истинско, а по-скоро в главата ѝ. Безсмислени думи като „дълго време“ и „не мога да разбера“. След това мъжки глас. Ето откъде бе дошло настръхването. Защо в къщата имаше мъж? Говореше тихо, но тя го чу да споменава името на майка ѝ. Тя отвори вратата леко, за да надникне. Пантата изскърца и разговорът внезапно спря. Чуха се приближаващи стъпки.
Луси изтича обратно към леглото и скочи в него, стискайки силно клепачи.
— Луси? — Беше Маргарет.
Тя не отвори очите си.
Маргарет се приближи, седна на ръба на леглото.
— Знам, че си будна. Оставила си вратата отворена.
Луси отвори очи.
— Съжалявам.
— Няма нищо. По-добре стани и ела в дневната. Там има някой, който иска да те види.
— Да ме види? Мама знае ли? Тя там ли е?
— Не, майка ти е на работа и е по-добре да не чува за това. Мислиш ли, че можеш да пазиш тайна? Само за известно време? Правим някои неща и искаме да бъде приятна изненада за мама. Става ли?
Луси беше любопитна, така че се съгласи. Хвана ръката на Маргарет и стана отново от леглото, слязоха по стъпалата и после тръгнаха по коридора. Маргарет леко я побутна да влезе в дневната, където седеше красив джентълмен.
Луси усети как настръхването се превръща в жужене. Чертите на джентълмена изглеждаха сякаш плуват, след това изкристализираха във форма едновременно странна и болезнено позната.
— Луси — каза той с останал без дъх глас.
Луси се втурна напред.
— Татко!
13
Беше странно Рафаел да няма гости по време на нощните смени на Бийти, но се случваше от време на време. В тези случаи Алис му сервираше вечерята, а Бийти оставаше в кухнята да изчисти, да поправя дрехи или да прегледа списъка за стоки от бакалията за следващата седмица.
Един четвъртък, два месеца, след като бе започнала да работи нощни смени, тя пристигна и разбра, че Алис е освободена за вечерта, за да посети сестра си, живееща в един град, десет мили на север. Беше ѝ оставена бележка, в която пишеше, че господин Бланчард ще вечеря сам, какво трябва да сготви и кога да го сервира. Бийти се зае с приготвянето на вечерята с нарастващо чувство на притеснение. Това щеше да е първият път, в който остава насаме с работодателя си, и въпреки че той се държеше на почтително разстояние, тя виждаше в очите му, че я желае. Помисли си да отиде до къщата на стригачите и да каже на Михаил да стои наблизо и да я пази, но беше малко вероятно той да я разбере, а несъмнено това щеше да ядоса Рафаел.
Тя издърпа един поднос и подреди върху него различните части от вечерята му. Пилешки гърди, пълнени с бекон и сметана, бейби моркови в мед, чаша чай. Осъзна, че работи прекалено бавно и се застави да побърза. Да приключи с това.
Рафаел, когато ядеше сам, сядаше в дневната на кръглата дървена маса, която се използваше за игра на карти. Тя почука тихо и влезе. Той стоеше до затворените френски врати и гледаше в мрака зад тях. Дневната изглеждаше огромна сега, когато не беше пълна с шумни мъже, макар завесите все още да миришеха на цигари.