Тя мълчаливо остави подноса на масата, надявайки се да се измъкне незабелязано. Но той вече я бе забелязал, макар да не се обърна и да не я погледна.
— Самотно е тук тази вечер, Бийти — каза той.
— Да, сър. Съвсем тихо.
Той се обърна и се усмихна.
— Наричай ме Раф.
Бийти бе напълно сигурна, че дори Алис го нарича господин Бланчард.
— Няма да се чувствам удобно, сър.
— А ще се чувстваш ли удобно да седнеш с мен, докато вечерям?
— Не, сър.
Той сви рамене.
— Плащам ти. Малко дискомфорт няма да те убие. Седни.
Бийти се поколеба, видя, че няма друг избор и седна срещу него. Той седна в стола си и започна да яде шумно, навел глава съвсем близо над чинията. Тя огледа стаята, изправи в съзнанието си картината, която висеше над камината, разтърквайки колене под масата.
— Е — каза той с пълна уста. — Откъде по-точно в Шотландия си?
— Англичанка съм, сър. Майка ми беше шотландка. Живях в Глазгоу известно време.
— Алис ми каза, че имаш малко момиче. Нямаш ли съпруг?
— Не, сър.
— Кой е бащата, тогава?
Бийти не знаеше как да отговори, така че замълча, стягайки се от очакваната му реакция.
Той вдигна очи и облиза устните си.
— Хайде, продължавай. Говори. Някой подлец и страхливец, предполагам? Позабавлявал се е с теб и те е изоставил?
Бийти се изправи. Не можеше да му позволи да си въобразява, че може да ѝ говори по този начин.
— Ако ме извините…
— Не, няма да те извиня. Сядай. Няма да те питам повече за осъдителното ти минало. — Той размаха вилица срещу нея.
— Хайде. Сядай.
Тя се подчини.
Той се върна към яденето.
— Хайде сега да намерим тема за разговор, която не те разстройва. Живееш у Маргарет Дей, нали?
— Да, точно така.
— Тази жена наистина ли е толкова досадна и неприятна, колкото изглежда на пръв поглед?
Тя потисна изблика на смях и Рафаел се усмихна с готовност.
— А-а, значи е вярно. Макар че никога нямаше да го кажеш. И ти ли мислиш като нея само за Бог?
— Маргарет е образец за подражание, сър. — Трябваше да каже всичко, което би го отблъснало от нея. — Аз съм добра християнка.
— Само дето имаш незаконно дете.
— Правя най-доброто, на което съм способна.
— Но сигурно не е достатъчно добро за Маргарет. В това е проблемът. — Той отблъсна недоядената си храна и избърса устата си с памучната кърпа. — Гледах те през последните няколко месеца и си мисля, че си много красива. Бих се радвал, ако се качиш горе при мен да се позабавляваме двамата в леглото. Но чувствам, че ще ми отговориш с „не“.
Бийти замръзна.
— Така че не те питам директно. Лео Сампсън, адвокатът ми, ми каза съвсем изрично да не ти предлагам пари и да не те заплашвам с уволнение. Обикновено се вслушвам в съветите му. Тъй че това ме поставя в известно затруднение. Как да те имам? Защото аз те искам.
— Не можете да ме имате — каза тя енергично. — Трябва да забравите.
Той поклати глава.
— Само че не мога. Опитах се. Ти не си като другите. Те обикновено падат щом щракна с пръсти.
Бийти се насили да се изправи и тръгна към вратата, когато той я хвана през кръста.
— Не бягай от мен, момиче. — Зениците на бледите му очи бяха станали като главички на топлийки.
— Не бягам. Тръгвам си. Двайсет пенита седмично не са достатъчни, за да ме обиждате. А сега ме пуснете, иначе ще кажа на господин Сампсън какво ми говорехте. — Сърцето ѝ думкаше в гърдите: тя наистина не можеше да си позволи да е толкова принципна. Нуждаеше се от работата.
Рафаел сбърчи вежди: изражение на разочаровано дете.
Но я пусна. Тя се отдалечи към кухнята, спря едва когато стигна до топлината на печката. Стисна главата си в ръце, но не заплака. Вече не можеше да остава насаме с него. Щеше да помоли Алис да не я поставя в това положение.
Накрая успя да се съвземе. Опита да се разсее с дребни задължения, ослушвайки се за стъпките му. Той не дойде. В десет часа тя отиде в дневната, отваряйки вратата с безпокойство. Нямаше го. Събра чините от вечерята и побърза да се върне в кухнята. Нямаше какво друго да прави, освен да чака да стане полунощ, когато Михаил щеше да дойде и да я откара до къщи. Бийти отпусна глава на масата, прекалено уморена, за да работи и прекалено предпазлива, за да заспи.
* * *
Маргарет бе започнала да се държи странно с Бийти: не срещаше погледа ѝ, не я заговаряше, не ходеха вече заедно до магазина. Луси стоеше плътно до нея; понякога Бийти ревнуваше като ги гледаше колко добре се разбират. Но тя бе очаквала нарастващо охлаждане — Маргарет бе дала ясно да се разбере, че не одобрява работата на Бийти — тъй че не обърна внимание на това.