— Денят, в който те оставих — каза Бийти, — се изви буря и двете с Луси вървяхме в продължение на мили в дъжда, за да открием накрая, че тази пътека е наводнена. Опитахме се да я преминем, но Луси се подхлъзна и падна. Ако не се бе намесил един мъж, който случайно минаваше, тя сигурно щеше да потъне.
Хенри видимо пребледня.
— И за всичко това съм виновен аз?
Бийти кимна.
— Да, може би.
— Държах се ужасно към теб. И особено към Луси. От една страна повтарях колко много я обичам, а от друга отнемах цялата ѝ сигурност. Късах залъка от устата ѝ за хазарт и пиене. Когато ме напусна, го проумях. Но сега съм променен, и с Божията помощ съм трезв и без дългове вече шест месеца. Възнамерявам да си остане така.
— И сега искаш двете да се върнем при теб?
Хенри замига бързо-бързо, после отклони поглед.
— Аз… ъ-ъ-ъ… не, Бийти. Не двете.
— О! — Бийти преглътна смущението си.
— Аз… Ами… Моли дойде, нали разбираш. Съпругата ми. — Той се усмихна. — Моли ме държи нормален. Дължа ѝ живота си.
И въпреки че любовта ѝ към него отдавна се бе изпарила, ревност прободе сърцето ѝ. Вече не го обичаше; не го искаше вече. Но се надяваше, че може да му е липсвала и да съжалява за станалото. Сърцето ѝ се ожесточи.
— Е, не можеш да имаш Луси. Аз съм се грижила за нея през целия ѝ живот, дори когато ти не можеше. Не можеш просто да се връщаш обратно в живота ѝ и да очакваш да ти я дам.
— Определено не очаквам да ми я дадеш. Дойдох днес да се срещна с теб и да те помоля да помислиш дали си съгласна да ѝ позволиш да ни посещава. Може би по една седмица всеки месец. — Той видя, че тя се кани да му откаже, затова заговори бързо: — Ще идваме да я вземем и ще я връщаме, ще бъде добре обгрижвана и обичана… — Той за миг остана без думи. — Толкова я обичам, Бийти… нямаш представа.
Тази любов между Хенри и Луси, която я бе измъчвала през първите години от живота на детето, беше отново тук и тя трябваше да се справя с нея. Ако кажеше „не“, Луси щеше да обезумее, да се опита да избяга, да не ѝ говори с месеци… Проклети да са Хенри и Маргарет, че бяха измислили този план. Знаели са, че ако той види първо Луси, Бийти не би могла да каже „не“.
— Направил си всичко това по напълно погрешния начин — каза Бийти и безпомощни сълзи се спуснаха по бузите ѝ. — Не биваше да се срещаш с Луси без мое знание.
— Съжалявам, но това беше идея на Маргарет. Набила си е в главата, че си попаднала в лоша среда и…
— Работя, защото се налага. Не правя нищо, от което да се срамувам. Работя, за да сложа залък хляб в устата на дъщеря си и да съм сигурна, че има нови обувки. Може да не е честен бизнес, но това е честна работа и ако не я вършех, щях да съм от най-лошия вид майки: с морал и без пари. Децата не ядат морал.
Хенри беше сдържан, преглътна онова, което мислеше да каже. Вместо това само кимна:
— Разбирам.
— Ще наемеш ли адвокати? Ако кажа „не“, ще похарчиш ли парите на богатата си жена, за да ми отнемеш Луси?
— Надявам се да не се стига до това, Бийти. Ти си разумен човек и аз ти отправям разумна молба. Говориш за това от какво се нуждае Луси, а тя определено се нуждае от баща.
Бийти понечи да се озъби, че Луси не се нуждае от друга майка, но след това осъзна, че ще прозвучи сякаш ревнува. Тя наистина ревнуваше. Мисълта Моли да се грижи за дъщеря ѝ всеки месец по една седмица беше като нож в сърцето. Тя си пое дълбоко дъх и се опита да види нещата в перспектива.
— Всичко това е малко шокиращо — произнесе накрая.
— Мога да ти дам известно време да го обмислиш. Ден… или седмица?
— Трябва да се срещна с Моли.
— Ще я доведа още първия път, когато дойдем да вземем Луси. Ще я харесаш.
— Тя сигурно ме мрази — направи физиономия Бийти.
Хенри поклати глава.
— Способността ѝ да прощава е безмерна. Тя наистина е забележителна жена. И жадува да се запознае с дъщеря ми.
Бийти обхвана главата си с ръце.
Реката бълбукаше, вятърът поклащаше клоните на околните евкалипти. Изграчи гарван, ниско и самотно. Сърцето ѝ искаше да изкрещи „Не!“, но разумът ѝ говореше съвсем друго. Кое малко момиченце не би искало да бъде с любимия си татко от време на време, особено с един добър татко християнин с лъскава кола и съпруга с розови бузи вкъщи? И за да е честна, Бийти трябваше да признае, че може да им отстъпва родителската грижа от време на време. Да е единствената отговорна за дъщеря си толкова време, я бе изсушило.
Тя вдигна глава.
— Не ми е нужно време, за да реша — каза тя, вече чувствайки как в гърдите ѝ се събират безпокойство и съжаление.
— Отговорът е „да“.