Там се зае с приготвянето на чая, докато Маргарет поемаше палтата им и ги настаняваше в дневната. Тази сутрин тревогата ѝ беше за Луси: щеше ли да бъде Моли мила с нея? Или щеше да излее възмущението си от Бийти върху детето? Но сега притеснението ѝ беше за самата нея: ами ако Луси обикнеше Моли? Ами ако предпочетеше нея пред Бийти?
Тя занесе подноса с чай на масата, а Маргарет чинията с кифличките.
— Луси, имаме красива малка спалня, която сме обзавели за теб у дома — каза Моли срамежливо, възползвайки се от мълчанието, докато наливаха чая и маслото върху кифличките се топеше. — С една играчка конче, което можеш да яздиш.
Очите на Луси се разшириха от възбуда.
— Играчка пони? Колко е голямо?
Маргарет показа с ръка.
— Люлеещо се конче.
Луси погледна към Бийти със страхопочитание.
— Мамо, ще се разстроиш ли, ако не ти позволяват да се люлееш на кончето?
Бийти поклати глава с усмивка.
— Не, миличка. Може би ще ми го нарисуваш, докато си там, и ще ми го покажеш, когато се върнеш. — Гърлото ѝ се стегна от думите. — Тя отпи от горещия силен чай.
Хенри, усетил тревогата ѝ, поведе любезен разговор. Бийти се изгуби в мислите си за известно време, оставяйки разговора да мине покрай ушите ѝ. Инстинктите ѝ крещяха да държи Луси близо до себе си, да извлече колкото се може повече утеха за малкото време, което оставаше, но Луси се изкатери в скута на Хенри и изглеждаше така, сякаш никога няма да се помръдне от там. Когато Маргарет стана да разчисти масата, Бийти също отмести стола си.
Но Моли я хвана нежно за китката, и заковала тъмните си очи в нейните, каза:
— Питам се дали можем да разменим няколко думи насаме?
— Аз наистина трябва да помогна…
— Ще се справя — обади се Маргарет. — Не се притеснявай.
Бийти се огледа.
— Можем да отидем в дневната.
Моли кимна и Бийти я поведе към дневната, затваряйки вратата след себе си. Обикновено ранното утринно слънце грееше красиво в големите прозорци, но тази сутрин те предлагаха гледка към унилия, потръпващ на дъжда жив плет. Бийти клекна да запали печката. Когато приключи, Моли седеше на дивана и я гледаше.
Бийти седна срещу нея.
— Какво имате предвид? — Тя не искаше да знае, наистина не искаше. Очакваше куп обвинения.
Вместо това Моли ѝ се усмихна мило.
— Разтревожена сте.
— Да, разбира се.
— Аз не ви мразя.
— И защо?
— Защото онова, което се е случило, е било отдавна, освен това отчасти е и по моя вина. Не бях добра съпруга. Не посрещах… нуждите на Хенри.
Бийти мълчеше.
— Във всеки случай всичко се оправи. Хенри и аз сме много щастливи. Бийти, аз не мога да имам деца. Ето защо искам да ви обещая, че ще бъда толкова мила с нея, ще се отнасям с нея така, сякаш е моя собствена дъщеря.
— Тя не е твоя дъщеря — изостави учтивостта Бийти.
Моли замига бързо изненадана.
— Разбира се. Но е дъщеря на Хенри. — Успя да се съвземе и също премина на „ти“. — Опитвам се да те успокоя, не те заплашвам.
Бийти въздъхна.
— Знам. Съжалявам. Просто ми е много трудно. Не съм се делила от Луси от мига, в който се роди. А и още не мога да свикна с факта, че Хенри е трезвен и надежден.
— Кълна се, че е такъв и че ще го държа по този начин — каза Моли. — Ако научих нещо, когато той ме изостави, то е какво трябва да правя следващия път, за да го задържа. Успокой се.
В този момент връхлетя Луси, пъхнала под мишница куклата Хенриета, и една купчина дрехи.
— Готова съм. Време е да тръгвам, мамо.
Хенри, застанал зад нея, ѝ се усмихваше.
— Не е нужно да се бърза, мъничката ми.
— Искам да видя понито си — каза тя като нещо подразбиращо се.
— Ще ти дам куфар за тези неща — Маргарет взе дрехите от ръцете ѝ, — ще ги сложим вътре.
Моли стана.
— Сложи си шапката и палтото, и ще тръгнем.
На вратата Луси показа първия и единствен белег за безпокойство от раздялата с майка си. Бийти се наведе да я прегърне и Луси се притисна към нея.
— Нали ще си добре, докато ме няма, мамо?
Бийти преглътна сълзите си.
— Разбира се. Маргарет ще ми прави компания, а работата ще ме държи заета.
Луси я целуна по устните.
— Ще ти нарисувам картина.
— Моля те, направи го.
След това Хенри и Моли ѝ помогнаха да се качи в колата и си казаха довиждане. Минути по-късно колата се отдалечи, зави към главната улица и изчезна.
Бийти стоеше мълчаливо във вакуума, който последва, и Луси вече ѝ липсваше, вече нямаше търпение да я прегърне. Маргарет я докосна по рамото.